Приказка за лека нощ
Хензел и Хензел
Злата вещица изгледала с неразбиране двете леко дебелички същества застанали на прага на бонбонената и къща и попитала:
– Кой от вас е Хензел и коя Гретел?
– Аз съм Хензел – с писклив околомъжки глас отговорил Хензел.
– Аз съм Хензел – отговорила и Гретел.
– Не се шегувайте – ядосала се вещицата. – Само един от вас може да бъде Хензел.
– Защо само един? – заинатила се Гретел – Живеем в свободна страна и всеки има право да бъде какъвто си…
– Защото имам само една клетка в мазето, – прекъснала либералния монолог вещицата – Клетка, в която ще затворя истинския Хензел, да го угоя и после да го изям.
– А след това? – Попитала Гретел, защото не била особено умна.
– После ще го изакам.
Истинския Хензел преглътнал на сухо.
– Добре… Аз съм Гретел! – побързала да оправи недоразумението Гретел.
– И аз съм Гретел – присламчил се и Хензел към новия модерен тренд.
Гретел се ядосала и решила да отстоява уникалността си.
– Аз имам цици! – показала там каквото имала Гретел.
– И аз имам цици! – изпискал Хензел, но не успял да покаже каквото и да е а само декларирал ентусиазъм.
Това останало незабелязано от вещицата, която придобивала все по-объркан и непредсказуем вид.
– Не може и двамата да сте Гретел, – отсякла тя. – Първо и двамата Хензел, после – Гретел. Някой от вас лъже? Признайте си.
– Живеем в свят, в който можеш да си това което решиш! – тропнала с крак Гретел. – Но все пак имайте предвид, че аз съм Гретел, а този джендър до мен е Хензел. И освен това лъже.
– Не съм джендър, а съм Гретел! – разревал се Хензел – Ако бях Хензел щях да ти шибна един в лъжливата мутра както би направил един истински Хензел. Но защото съм Гретел няма как да извърша това деяние. Плюс това не е важно какъв си се родил, а какъв искаш да станеш.
-А ти какъв искаш да станеш? – попитала бабичката.
-Искам да стана Гретел! – без да се усети уточнил Хензел.
Момент! Казах ли вече, че и Хензел не бил особено умен? Казах!
– Значи още не си станал Гретел и следователно ти си Хензел. – срязала го вещицата.
– Не е следователно! – ревнал с цяло гърло Хензел – Нищо не е следователно! Живеем в свят, в който следователното не е следователно… Къде мога да подам жалба? Аз принадлежа на общност, която току що обидихте… Как ви е профила във фейсбук?
– Значи ти моето момиче значи си Гретел? – продължила човекоядката и погалила Гретел по главата.
Гретел свела поглед и кимнала утвърдително но с необходимото уважение и покорство.
– Браво деца! – с възможно най-благия глас подхванала вещицата – Виждате ли колко е хубаво да не лъжете…
– Пия хапчета за да ми дойде менструация! – с обертонов фалцет изцвилил Хензел, защото усещал накъде отиват работите. – Аз съм една истинска Гретел и ако проявите малко разбиране и търпение ще… забременея. Ще имам деца.
Гретел се изкискала тихо в шепата си но, трябва да признаем, че това било едно много тихо кискате. Толкова тихо се изкискала, че нито едно подслушвателно устройство на нито едно НПО не било в състояние да го улови.
После всичко протекло по план.
След пет седмици бабата изяла Хензел, а след още две и глупавата и покорна Гретел. После, както обещала, си свършила работата в градината. Подредила отработените тленни останки от Хензел в лехата с доматите, а резултатът от Гретел спомогнал на морковите да добият завършен търговски вид. Хубавото в тази история е, че въпреки невероятните обрати двете модерни създания минали през низ от метаморфози докато най-накрая успели да достигнат до съвършения си еволюционен край и да бъдат абсолютно идентични.
Край!
Емил Йотовски
