Много мразя хленчещи мъже. На които все някой им е крив да не успеят в живота. Кършат ръчища и искат някой да ги съжали и да помогне. Лошото е, когато го прави цял един народ. В момента са ни виновни Путин, Русия или съответно ЕС и НАТО. Много малко допускат, че за огромна част от проблемите сме си виновни самите ние.
Нито Путин, нито Урсузът Лайнен идват да си изхвърлят боклуците в нашите гори. Нито да ги палят. Нито Лайнен, нито Калас, нито Тръмп, нито Путин ни карат да се държим като изоглавени говеда на обществени места. Нито те ни карат да убиваме садистично животни, да влачим с коли кучета и да ги пребиваме с бухалки.
Днес бяхме решили да посетим Копривщица. Любим град, имам и любимо заведение, в което правят страхотни български специалитети. Наближаваме града и ни спира нахилен полицай, който ни пита за фестивала ли сме. Разбира се, не сме и ни се обяснява, че не можем да влезем, има определени паркинги. За преминаване транзит през Копривщица и излизане на пътя към Клисура също и дума не можело да стане. Ама преди това някакви табели, някой полицай на Стрелча да казва, че Копривщица три дена е последна дестинация? Тц. По ливадите нацвъкани военни и всякакви други палатки, паркирани стотици коли върху поляните, а калабълъка – страшен. Някакво народно творчество. Благодаря, ще пропусна. За съжаление народното ни творчество се изчерпва с това, което се е случвало допреди сто години. Едни и същи хора, песни. Носии и цървули. Сергии с ножове, пластмасови изделия, детски играчки, чергички и мъниста. Като съм видяла един, все едно съм видяла всички. И го казвам с мъка. Защото наистина не се развиваме. Застопорирали сме като спънат кон в миналото и няма мръдване назад. Огромната част от българите свързват българщината само с носиите и цървулите и хората. А всъщност България е и "Върви народе възродени", музиката на Любомир Пипков, картините на Майстора, "Под игото" и "Тютюн", "Осъдени души" и "Железният светилник". България е не само селското, което се приравнява на народното. Всички фестивали минават по един и същи начин. Застинали във времето.
Та да се върна. Ако целият народ, изсипал се в Копривщица на фестивала, беше се изсипал в София в работен ден на парламента на протест, вече да сме се оправили. Ама друго си си е чевермето, нали? И ракията….
И като видяхме цялото това стълпотворение от хора, спали на палатки, без душ и нормална тоалетна, кръгом и обратно към Хисаря. Обиколи Родината, за да я обикнеш. Особено ако никой не обяснява и няма знак, че отиваш в крайна дестинация.
Елена Гунчева-Гривова