Трябва проучване колко хора у нас са оставени на произвола на съдбата
Чета за ужасите в село Ягода и сърцето ми се къса. Спомням си, имаше същия случай в Белгия в един старчески дом, когато живях там. Даже бяха хванали един стажант, който е подбирал възрастни хора без роднини и нарочно им е давал грешни лекарства, от което те загиват. Обикалял домовете и не се знае на колко хора го причинил.
Ние също сега сме хванали тези хора, но кой знае още колко такива случаи има, за които въобще не знаем?
Както в Белгия, така и тук има критичен проблем със самотата на възрастните хора. Там си спомням, че нарочно се целят във възрастни без семейство и без роднини. Идеята е ясна – ако нямат роднини, никой никога няма да потърси какво се случва с тях и защо. По статистики се намира колко процента от възрастните се чувстват самотни в България, но би било интересно едно проучване колко имат роднини в същото населено място, колко въобще имат роднини, останали в България и колко от тях са изоставени на произвола на съдбата.
Колкото и пенсии и социални услуги да има, за жалост счупването на семейството като основна цел и ценност в живота винаги ще води до подобни проблеми. Може децата да ти изпращат пари от чужбина, но не е същото като това да живеят близо до теб и да помагат, когато се налага. Някак си покрай модерния живот сме приели, че всеки трябва да си гони сам материалните интереси и семейството да не му пречи. Струва ли си обаче?
За самите извършители няма какво да коментирам, освен че някой ден ще трябва да възобновим въпроса за смъртното наказание. Поне да го обсъдим. Насъбраха се много случаи – пастрокът, който изтезавал малкото дете с брутални мъчения, двамата, дето измъчвали животни, сега и тези…
Автор: Виктор Блъсков
trud.bg