Западните елити отдавна нямат никаква идеология. Класическият либерализъм, че и консерватизма, от години не съществуват, а са се слели в някакъв, вече съвсем извратен късен неолиберализъм, който не е точно идеология, а е търсене на път към нов феодализъм, към запазване властта на богатите над останалия свят и към концентрацията на още повече власт и пари, ако може – на всичката власт и всичките пари.
За да държи масите в заблуда, страх и подчинение и да оправдава собствените си мизантропия, егоизъм и алчност, на този елит не му в нужна вече никаква идея, а и сам той не вярва в идеи. Нужни са му пропагандни клишета. Такива са “демокрация”, “права на човека”, “климатични промени”, “глобални рискове”, “мултикултурализъм”, всякакви LGBTQR+, “неограничена свобода на индивида” и т.н.
Едно от тези клишета е и измислицата “юдео-християнска цивилизация”.
Според официалната глобалистка пропаганда юдео-християнската цивилизация е термин, използван за описание на културните и морални ценности, общи за юдаизма и християнството, които са оказали значително влияние върху формирането на западната цивилизация. Този термин подчертава общите корени и принципи , залегнали в основата на тези две религии, и техния принос за развитието на западния свят.
Разбира се, това звучи точно като обяснение на останалите споменати по-горе в текста клишета, например, като “либералната демокрация и пазарната икономика са връх на човешкото развитие”. Пропагандата ни налага своето виждане като някаква поредна фатална неизбежност.
Така ли е, обаче, наистина? Има ли някаква правота в определението “юдео-християнство” или “юдео-християнска цивилизация”?
Равин Елиезер Берковиц пише: „Юдаизмът е юдаизъм, защото отхвърля християнството, а християнството е християнство, защото отхвърля юдаизма“. Така е било много векове.
Известният словенски философ Славой Жижек отива още по-далеч, смятайки че термина юдео-мюсюлманин е бил по-подходящ за описание на конфронтацията между близкоизточната култура и европейската култура.
Еврейският блогър Рабинович е дори по-негативно настроен:
Определението „юдео християнин“ не отразява същността на западната цивилизация. Нещо повече, то предизвиква отхвърляне – и преди всичко в еврейската среда, защото юдаизмът, за разлика от християнството, не е омекнал, а и не може да го направи поради предназначението си, неговото отклонение би означавало асимилация на евреите, което е неприемливо за “избрания народ”. Следователно, юдео християнството е стръв,
изкуствена идеологическа конструкция, създадена за тривиалното използване от Запада и привличането на неговите ресурси за подкрепа на Израел.”
И действително, клишето “юдео-християнство” в наши дни умело се използва за да оправдава постоянната подкрепа за еврейската държава от страна на запада, тъй като Израел бил предния пост на “цивилизацията” в борбата с другото клише – “лошия ислям” – със стотиците милиони мюсюлмани, които все още имат истинска идея в душите си, в лицето на неотслабващата им вяра в Аллах и неговия пророк Мохамед и като такива никак не искат да станат част от глобалното отворено общество – този нов феодализъм, лелеян от западните глобалистки елити.
Водачите на запада от години говорят, че виждат Израел като единствения остров на стабилност от Гърция до Хиндукуш, преден пост на западната цивилизация в бурния ислямски свят. Затова и с тяхна мълчалива и не толкова мълчалива подкрепа Израел прави каквото си иска, без да се съобразява с никакви международни организации и решения.
Официалното оправдание на западните елити е, че, видите ли, евреите са “наши хора” и уж вършат черната работа срещу враговете на “цивилизования запад” в лицето на многомилионния ислямски свят. За да доказват, че това са “наши хора”, от запад ползват понятието “юдео-християнска цивилизация”.
Ако погледнем формално, никой и никога, нито в православния, нито в католическия свят, не е говорил за юдео-християнство или юдео-християнска цивилизация.
Това клише е разпространено главно сред доминиращото в САЩ, Великобритания и много европейски държави протестантство. В този смисъл Фразата „юдео – християнска “ може резонно да се замени с „юдеопротестантска“ или още по-точно: „юдеокалвинистка“.
Но, ако питаме редовите протестанти, едва ли всички ще се съгласят с такова определение. Не бива да забравяме, че самия създател на протестантството Мартин Лутер е автор на крайно антисемитската книга “За евреите и техните лъжи“.
Можем да търсим корените на т.нар. юдео-християнство и вероятно ще намерим нещо подобно в “английския израелизъм” – идеята, че някакви древно еврейски “колена” се били заселили на мъгливия остров в древността и той бил новата им “обетована земя”.
След славната революция от 1688 год. елитът на изгряващата британска империя малко по малко започва да се запълва с дошли от Холандия еврейски банкери и спекуланти.
Именно тогава характерния за протестантството антисемитизъм, поне сред елита, е заменен с рационалното, материалистическо отношение към сътрудничество с хитрите евреи, които, всъщност, са в основата на бъдещото могъщество на британската империя.
Идването на ротшилдите в Британия 100 години след холандските им събратя окончателно завършва процеса и оттогава спокойно можем да наричаме империята британо-еврейска, както е и днес.
Това, обаче пак не означава, че днес съществува такова нещо като юдео-християнска цивилизация. Видимо е, че тази поредна измислица се ползва само за политически цели. При това, “юдео” звучи напълно не на място.
Тук иде реч за ционизма – за тази радикална форма на еврейския национализъм, чийто последователи отдавна управляват Израел, имат могъщо лоби навсякъде по света и налагат мненията си в много съюзи и държави.
Също така не на място в словосъчетанието юдео-християнска е и "християнска", понеже западните елити нямат нищо общо с християнството. Те са върли атеисти и материалисти. Отдавна същите налагат идеологията на глобализма – превръщането на света в глобално село, в огромна ферма, населена с безмозъчни, безрасови, безполови, бездомни, бездетни, безродни, безбожни и най-вече лесно управляеми дивидууми.
Ционисткото лоби се е сляло с тези елити. Не е тайна колко могъщо е то в банковата сфера, а и не само в нея. Интересите са общи – да управляват света и хората в него като своя собствена ферма за добитък.
Затова и пропагандното клише “юдео-християнска цивилизация” е напълно фалшиво. Много по-истински звучи “ционистко-глобалистка” идея или план. Тази идея или план стои в основата на всички проблеми пред света днес.
Иван Спирдонов