Предстои влизането на страната ни в еврозоната, а наред с това държавни институции подготвят пътна карта за пенсионни реформи. С въпроси ще нараснат ли инвестициите след влизането ни в еврозоната, търговците заради еврото ли вдигат цените, ще има ли успех законът за ограничаване на надценките и какви промени са необходими в пенсионната система се обърнахме към икономиста проф. Боян Дуранкев.
– Г-н Дуранкев, от януари 2026 г. България ще влезе в еврозоната. Някои икономисти казват, че еврото ще доведе до нарастване на инвестициите. Защо тогава според прогноза на БНБ ръстът на икономиката на страната ни през следващата година ще бъде по-малък в сравнение с настоящата?
– Левовете не са „лоши пари“, а еврото – „добри пари“. Въпросът е за какво ги инвестираме или потребяваме. Що се отнася до българските инвестиции (държавни, общински и частни), то общото очакване е те да се увеличат с около 4-5 процентни пункта през следващите три години, а чуждите – максимум с 2-3. Което е добре, понеже чуждите инвеститори обикновено изнасят печалбите си към организациите-майки в страните-бази, създавайки модерна форма на икономически колониализъм. Неприятното е, че и голяма част от българските инвеститори крият физиономиите и сметките си в офшорки и/или изнасят печалбите си в чужбина. Така че инвестициите не винаги носят национални ползи. Прав сте, че е редно инвестициите да водят до по-висок икономически растеж, но не само БНБ, а и Световната банка в най-новия си анализ „Глобални икономически перспективи“ допуска, че икономиката на България ще се забави до 2% ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) през 2025 г., след което се допуска бавно възстановяване, като за 2026 г. прогнозата е за 2,2%, а за 2027 г. – 2,4%. Това са оптимистичните сценарии, понеже не отчитат новите тарифи на Тръмп спрямо ЕС, необходимите инвестиции за продължаване на „зеления преход“, ужасяващото нарастване на разходите за въоръжаване, тежкото напрежение в международните отношения, включително и вътре в самия ЕС. Само за сравнение: средногодишните темпове на икономически растеж на БВП в България през периода 1923-1944 г. са оценени като „ниски“ – 2,51%; във времената на „реалния социализъм“ 1945-1990 г. – като „средни“ – 4,69%; по време на „Прехода“ 1991-2024 г. – като „ниски“ – 2,65%. Сега ще се гордеем с жалките 2%, следователно „има нещо гнило“ не в Дания, а в България.
– Някои икономисти обясняват, че с влизането ни в еврозоната ще има повече туристи в България, което е добре за икономиката на страната. Но какъв ще бъде ефектът за българските туристи?
– Колкото и да е странно, според Евростат страната ни има най-нисък дял (след Косово и Лихтенщайн) на нетна месечна заетост на леглата и стаите в хотелите, като данните са за „неутралния“ месец април 2024 г. Страни като Австрия не са много по-напред по същия показател. Австрия има по-облагородена природа и по-добра инфраструктура от България. България може да се похвали с по-разнообразна природа, но изостава от Австрия както по инфраструктура (ах, тези вечно незавършени магистрали!), така и като мениджмънт, качество на обслужване и качество на основните курорти. Ако обаче надникнем в данните за лятото, България излита на челните позиции, изпреварена само от Черна гора, Турция, Италия, Испания, Гърция, Малта, Хърватия и Кипър. Това е една добра (засега!) позиция, която подсказва, че ако си научим добре уроците, ако се развие инфраструктурата на транспорта (включително и чрез високоскоростни влакове, понеже европейците ги предпочитат) и се постигне „европейско“ ниво на общински и частен мениджмънт (а не на просто рентиерство и разчитане на необучени, но „евтини“ чужденци), то българският туризъм ще може да бъде гостоприемен годишно на около 20-25 млн. туристи с около 40 млрд. годишни приходи. Включително от български туристи. Гледайки отвътре нещата, подозирам че сега цените на туристическите услуги изпреварват качеството.
– Смятате ли, че предстоящото въвеждане на еврото вече се използва от някои търговци за вдигане на цените?
– Не, категорично „не“, понеже „вдигането на цените“ е постоянно и повсеместно и никога не е спирало. Единственият, който не го вижда, е НСИ, но този, който го констатира и се ползва от него е НАП, понеже събира повече приходи. Ако няма вдигане на цените, данъците ще увиснат и няма да има пари за бюджета, това ли искаме?! Така че очакваме на 2-ри януари 2026 г. (1-ви януари е почивен ден, нищо че оттогава еврото влиза в оборот) някои търговци да „закръглят“ лекичко цените нагоре. Например, ако сега цената е 5 лева, тя няма да стане както показва калкулаторът – 2,56 евро, а 2,60 евро. И това ще е нормалното. Плашилото – „еврото ще вдигне цените!“, просто не е вярно. Производителите и търговците – хайде да го признаем! – винаги имат интерес от повишаване на цените!
– Държавните институции в лицето на НАП, КЗП и КЗК се обявиха срещу спекулата. Те имат ли капацитет и правомощия да стопират необоснованото покачване на цените?
– Трите институции – НАП, КЗП и КЗК, колкото и обединени да изглеждат пред камерите, са „орел, рак и щука“, понеже имат разнопосочни цели и интереси. Дейността на НАП ще бъде оценена като „успешна“, ако вдига приходите (част от тях идват от повишаване на цените); КЗП ще получи оценка „отличен“, ако ликвидира спекулата със „заменки“ в продуктите, „замрази“ цените и спре зловредната реклама; КЗК ще се отличи, ако разкрие кои са монополите и картелите – значи трябва да обяви повсеместна война на почти 1/4 от „бизнеса“ (според дела му в БВП), което е невъзможно. Самата идея, че в момента текущото ниво на цените е „нормално“ и на тази база ще се следи „необоснованото им покачване“, е ненормална от икономическа гледна точка. Икономическа аксиома е, че всички цени в момента са или нагоре, или надолу от нивото, което е „нормално“ при равенство на търсене и предлагане. Но понеже съотношението между търсене и предлагане се мени постоянно, то и цените е редно да се носят или нагоре по вълните, или под тях! Да хванеш логиката на ценобразуването е по-сложно, отколкото да обърнеш Земята наопаки! Обещавам да организирам кандидатстване за Нобелова награда по икономика на тази ръководна тройка, ако докажат какво е „нормална“ („обоснована“) и „ненормална“ („необоснована“) цена! Хайде на бас, че всяко „покачване на цените ще бъде доказано, че е „обосновано“ (с изключение на цените на дребните „планктонни“ далавераджии)! Зад всяка стотинка повече стоят поне 3-ма висококвалифицирани счетоводители и поне 5-ма професионални адвокати като от романите на Джон Гришам! При пазарна икономика печели повече този, който може да плати повече на счетоводители и адвокати! А глобата от 50 000 лв. за всеки един продукт с „необосновано“ повишена цена и санкциите за нарушения на Закона за защита на конкуренцията – до 10% от годишния оборот на търговеца, намирисват на учтива покана за рекет…
– За обществено обсъждане е пуснат закон за таван на надценките на стоки, определени от Министерски съвет. Този закон има ли шанс да ограничи поскъпването на стоките?
– Същият ефект ще имат проекти на Закон за всеобщото щастие или Закон за намаляване на глобалното затопляне. Уви, не само аз подозирам че дефицитът на сериозна икономическа мисъл е огромен и в НС, и в МС, а и другаде. Примери: в този проект на закон за таван на надценките липсват отговорите на три основни въпроса: (1) как ще се формират цените – на себестойностен, стойностен или производствен принцип; (2) как ще се наблюдава междуотрасловото влияние на ценовите промени без статистически баланс на междуотрасловите връзки; (3) ако за едни сектори се определи ценова надценка от Х%, защо останалите сектори ще бъдат дискриминирани/поощрени с различна „свободна“ надценка. Личи, че проектът е писан от отлични юристи, но не и отлични икономисти. А с „кръпки“ няма как да стане по-добър. Само ще си позволя да припомня една умна мисъл на класика Адам Смит: „В много случаи не високите заплати на работниците, а високите печалби на капитала са причина за повишаване цената“. Да обявиш война на капитала при система, основана върху капитала, е задача за съвременен Дон Кихот. Когато богатите ограбват бедните чрез надценките, това се нарича „честен бизнес“, а когато бедните се опитват да отвръщат със закони, това се нарича „окови за бизнеса“.
– Какъв ще бъде ефектът на изкуствения интелект (ИИ) върху пазара на труда в България, а и по света? Има ли основания за тревога?
– Засега ИИ се пропагандира като поредното „светло бъдеще“ най-вече от неговите създатели и пропагандатори; засега прогнозите насочват към принос от около 1% за БВП до 2035 г., което не е много, но не е и малко. Разпознаваемият принос на ИИ за България е в писането на дипломни работи и дисертации, в търсенето на данни и факти. Що се отнася до заместването на „естествения интелект“ (ЕИ), този процес вече се наблюдава в рекламния и PR-бизнес, в стандартни търговски процедури, където вече има съкращение на персонала и даже закриване на малки фирми. Тревогата е само една: че хората ще започнат да разчитат на ИИ, деградирайки своя ЕИ.
– Парламентът възложи на държавни институции да направят пътна карта за пенсионна реформа. Основният аргумент за необходимостта от промяна е, че в бюджета на държавното обществено осигуряване има голям дефицит, който се покрива с приходи от данъци. Каква е ситуацията в другите държави в Европа?
– В повечето страни от ЕС разходите за пенсии надвишават приходите, особено в системите с разходопокривен модел (като във Франция, Италия, България и други). Основната „европейска“ причина е, че застаряването на населението води до все по-малко работещи спрямо броя на пенсионерите. В България 72 работещи издържат 100 пенсионери, но нали произвеждат много повече според НСИ, отколкото при Живков – следователно, ако това е истина, не трябва да има проблем. През 2025 г. в България пенсиите заместват около 54% от брутния доход, а нетният коефициент на заместване (съотношението на пенсията към чистия доход) е към 70%. Най-висок е нетният коефициент на заместване в Португалия – 98,8% (данни от 2022 г.), а най-неблагоприятен е в Полша – 40,3%, Ирландия – 36,1%, Естония – 34,4% и Литва – 28,9%. Според доклад на Европейската комисия в 20 от 27 държави от ЕС се очаква съотношението между пенсията и последната заплата/доход да намалява постоянно, ако не се променят условията за вноските и за пенсионната възраст. За България нетният коефициент на заместване по тази прогноза е под 50% към 2060 г. Не ни очаква „катастрофа на пенсиите“, ако условията на пенсиониране и на доходи не се променят.
– Какви промени в пенсионната система е добре да бъдат направени, необходимо ли е вдигане на пенсионната възраст?
– В момента средната продължителност на живота при мъжете е 69,9 години, докато при жените е 77,3 години. Така че пенсионната възраст (поне за следващите 15-20 години) ще е на „тавана“ от 65 г. Сравнявайки обаче пенсионната възраст по сектори в Европейския съюз, се забелязват някои съществени различия, например в силовите сектори, където пенсионирането в другите страни става на 55-60 годишна възраст след 25-30 години стаж само в този сектор. Така че „скритите резерви“ са или в осигурителната тежест, или в начина на организиране на пенсионното дело. Осигурителна тежест за пенсионно осигуряване в ЕС варира от 18% до 33%, в България е под 20%. В някои страни (като в Румъния и Унгария) само работникът прави пенсионни вноски, в други – основната тежест се поема от работодателите (България, Франция, Италия), в трети страни – вноските са равни (Германия и Полша). Допускам, че ще се премине към плавно увеличаване на осигурителната вноска до около 20% най-късно до 2027 г., както и че ще се премахне „таванът“ на вноските. В краен случай, напълно е възможно да се премине към данъчно облагане на високите пенсии и доходите (заплати и пенсии) на работещите пенсионери. Такава е практиката в Германия, Франция, Италия, Австрия, Швеция, Финландия, Нидерландия, Полша и даже в Румъния.
– За частните универсални пенсионни фондове мненията на икономисти са много различни – от това да им бъде дадена по-голяма свобода с въвеждането на мултифондове, до пълното им премахване. Необходима ли е реформа във вторите пенсии?
– До този момент универсалните пенсионни фондове (УПФ) масово играят в „Б“ групата на пенсиите най-вече поради по-високия коефициент на инфлацията от коефициента на тяхната доходност. При това – за разлика от тях, шампионът в „А“ група, държавата индексира ежегодно пенсиите по т. нар. „швейцарско правило“, далеч над инфлацията. От около една година лобистите на УПФ убеждават клиентите си, че тези пенсионни фондове трябва да „инвестират в мултифондове“, които представляват различно портфолио за управление на активите, като идеята е човек да избира неговите средства да бъдат влагани в по-високорискови инструменти за по-висока доходност. Кажете на този малък „човек-инвеститор“, че вероятността да спечели повече чрез мултифондове е 20% по-висока, но да загуби още повече средства – други 20%, за да преориентирате болшинството „инвеститори“ да предпочетат вноската в държавната хазна! Особено в такива високорискови времена като сегашните да предпочетеш още по-висок риск е свръхопасно за твоето левче/евро. Помнете 2007-2008 г. и съдбата на пенсионните фондове в САЩ – тогава пенсионните фондове понесоха огромни загуби, които оказаха дългосрочно влияние върху пенсионната система.
Нашият гост
Боян Дуранкев е professor emeritus и доктор по икономика. Автор на над 30 книги и на над 1200 статии. Редовен участник в международни конференции по въпросите на глобалистиката и макроикономиката.
Автор: Стефан Кючуков
trud.bg