Сътрудничеството между България и Турция на Антарктида ще продължи все по-задълбочено и има голямо бъдеще. Това каза в интервю за БТА проф. Христо Пимпирев.
България е една от 11-те страни от ЕС, която притежава база на Антарктида. Междувременно страната ни се превръща все повече в един регионален център по отношение на дейностите на Антарктида, каза още пред БТА ученият.
Проф. Пимпирев заедно с Иглика Трифонова в края на миналата седмица представиха в националния пресклуб на БТА книгата „Христо Пимпирев. Антарктическият стопаджия“. Ден по-рано българското посолство в Турция съвместно с Турския съвет за научно-технически изследвания (ТЮБИТАК) представи изложба, проследяваща сътрудничеството между България и Турция в областта на полярните изследвания.
В отговор на въпрос дали България планира задълбочаване на сътрудничеството с Турция на Ледения континент, като се има предвид и фактът, че в последните години Турция инвестира много в тази дейност, проф. Пимпирев посочи, че началото, положено преди малко повече от десет години с подписването на споразумение за сътрудничество с Турския полярен институт, ще продължи още по-задълбочено.
Особено много ни радва фактът, че Турция има много сериозни намерения за изследвания на Ледения континент, а също така отделя много голямо внимание за приобщаване на младите хора – на учениците, студентите. Освен това и много учени с високи постижения в техните области отиват на Антарктида и работят заедно с българските учени, което води до съвместни публикации и то в много високо реномирани научни издания, като например изданието „Lithos“, което е за геология. Там има публикувана статия на турска изследователка и българина доц. Стефан Велев. Двамата имат съвместна публикация, която е много високо оценена от ерудирана комисия, за да бъде публикувана. Така че нашето сътрудничество е не само в логистиката и обмен на учени, то дава и практически резултат, който е оценен от световната научна общественост, каза проф. Пимпирев.
Явно нашите усилия да работят все по-класни учени заедно дава своя резултат, посочи той, като изтъкна и значението на сътрудничеството между двете страни и в сферата на логистиката.
Имаме научно-изследователски кораб, носим материали за техните две постройки, които те имат на о-в Хорсшу (Horseshoe), техни учени продължават да работят на нашата полярна база, както и наши работят на о-в Хорсшу, използват техния кораб, който те наемат от Чили всяка година. Пробив в друга насока е фактът, че наш учен участва в тяхна експедиция в Арктика – през август. Ние не можем да се похвалим с толкова експедиции до Арктика, колкото имат турците. По този начин ние пък разширяваме присъствието си в Арктика, т.е. обхващаме полярните региони, благодарение на чудесните ни връзки с турските полярници. Така че има голямо бъдеще сътрудничеството с нашите съседи, при това отношенията помежду ни са изключително приятелски и с удоволствие ще им помогнем и те да получат пълноправен статут в някои от важните антарктически институции, най-важната, разбира се е Консултативното съвещание на антарктическия договор, където те са асоцииран член, а ние сме пълноправен член. Съответно приемането на всяка страна става с консенсус, така че там ще окажем лобизъм за тяхната страна. Хубаво е, когато сме заедно с наши съседи в такива реномирани международни институции, защото си помагаме взаимно, посочи проф. Пимпирев.
Той каза, че има планирани и важни съвещания на световните антарктически организации, като през 2028 г. в България се предвижда да се проведе голяма конференция на Научния комитет за антарктически изследвания (SCAR) в София. По същото време трябва да се проведе и Съветът на мениджърите на националните антарктически програми – също важна организация.
Разбрали сме се с тях и вече е решено на международно ниво Съветът на мениджърите да бъде в Истанбул. Така че съвместно ще организираме две много важни международни събития за Антарктида по съседски, изтъкна проф. Пимпирев, като добави, че на всички държави им е много удобно, защото двата града са много близо.
Аз също съм много доволен, защото участваме заедно в организацията на такива международни прояви, посочи той.
На въпрос какво може да разкаже проф. Пимпирев за съвместните дейности на българските антарктици с полярници от други държави той каза, че сътрудничеството с други страни е изключително „широко и пъстро“.
Работили сме с учени от цял свят – от Съединените щати, Япония, Австралия, Южна Корея, почти всички страни от Европа. България е една от 11-те страни от ЕС, която притежава база на Антарктида. Това я слага в челната десетка на Европейския съюз, т.е. в полярните изследвания сме начело. Имаме съвместни изследвания и с Аржентина, Чили, Бразилия, но преди всичко с Европа. Напоследък все повече се превръщаме в един регионален център (на Балканите), защото тази година с нашия кораб и в нашата база работи първата черногорска учена – професор по морска биология. За първи път дадохме възможност да се организира гръцка експедиция с участието на две дами, посочи Пимпирев, като добави, че междувременно доста екзотични страни, включително Обединените арабски емирства, стават антарктически, имат представители в изследването на Антарктида и в много случаи това е благодарение на българските антарктици.
По отношение на 33-ата българска експедиция до Ледения континент проф. Пимпирев каза, че тази експедиция трябва да завърши на 12-и април в пристанище Варна.
Имаме съвместни планове с турската страна на път за България научно-изследователският кораб „Св. Св. Кирил и Методий“ да се отбие на посещение на добра воля във военноморски център на НАТО в Истанбул. Това ще бъде много силен знак, тъй като там ще отиде един научно-изследователски кораб, изследващ най-мирния континент на Земята, и ще се срещнем с нашите съседи, които изследват Антарктика, каза ученият.
В отговор на въпрос какви проекти е планирано да реализират българските антарктици в рамките на тази експедиция проф. Пимпирев отговори, че трябва да бъдат осъществени 11 проекта.
По тях вече се работи, така че очакваме доста добри резултати, реализират се проекти в сферата на биологията, микробиологията, астрономията (изследва се слънчевата активност). Разширяваме обхвата на изследванията. Имаме много проекти, свързани с адаптирането на човешкия организъм към тези трудни условия, каза Проф. Пимпирев.
Също така на острова се заснемат и филми. Имаме един екип, който е спечелил субсидия от Националния филмов център. Имаме и планирано заснемане на филм за „Нешънъл джиографик". Имаме общообразователна програма, която да покаже не само на българската общественост, а и на света какво правят българите на Антарктида, добави антарктикът.
На въпрос дали има ново оборудване на българския кораб "Св. св. Кирил и Методий" в рамките на сегашната експедиция проф. Пимпирев каза, че на научно-изследователския плавателен съд се правят научни изследвания, но за съжаление на този етап оборудването все още е базово.
Имаме две лаборатории с най-необходимото за подпомагане на научните изследвания, но целта ни е все по-съвременно да се оборудва корабът. Затова имаме много тесни връзки с Германския полярен институт „Алфред Вегенер“. Имаме уверение, че скоро ще започнем съвместни проекти, посочи ученият.
bta.bg