Има специфичен процес на адаптация от ваканция към учебния процес при децата, който всяка година се преминава. Днешните родители са много по-тревожни, много по-силно нагнетяват напрежение у децата си и всъщност без да се усещат стават тиранични, обстоятелствени и детайлни по отношение на всичко, което казва учебния процес. А това повишава тревожността, покачва съревнователността, създава негативни очаквания, високи нива на стрес у децата. Това коментира в предаването "Утрото на фокус" на Радио "Фокус" с водещ Ася Александрова психологът Александра Петрова.
По думите й ценността образование е традиционно високо поставена в и ценена от българина. Но много родители създават много тежки процеси помежду си в общността на един клас, като създават различни групи, в които "постоянно обсъждат учебния процес, поведението на едно на друго дете, създават дискриминация, оценяват учители, създават рейтинг на децата. И всъщност те правят един паралелен процес, който е много тежък и в който са въвлечени голям процент от децата,“ посочи тя и допълни, че според нея това изкривяване е породено от желанието на българския родител да контролира учебния процес и да знае всеки един детайл. "Образованието трябва да е съвместен процес, но без толкова тежка, екстремна намеса и натиск от страна на родителите.“
Адаптацията към учебния процес е индивидуален процес и зависи от типа неврофизиология на детето, както и от други външни фактори. Ученето е важно, но средата също играе основна роля в живота на едно дете, защото училището е основната среда, в която децата се движат. "Училището не е просто учене. Училището е среда, която е изключително фрустрираща за голям процент от учениците. Ако едно дете предходната учебна година е имало лоши отношения с връстниците, тормоз, стресови ситуации, несправяне, това остава и най-трудно се адаптират децата, които имат страхове и които са преживявали травматизъм,“ посочи психологът.
Според нея Петрова вървят емоциите и как върви вербализацията на емоциите при децата е много важен казус. "Трябва да знаем, че техният мозък не е защитен, той е много по-капризен и раним по отношение на стреса, защото при деца, при тийнейджъри действа предимно лимбичната система. Това е емоционалният мозък. Рационалният мозък или така наречения неокортекс или префронтален кортекс, той не е още готов да изпълнява функцията на задръжка и децата не могат да рационализират и да осмислят процесите. Това означава, че в момента, в който се случва едно тревожно събитие, детският и тийнейджърският мозък са склонни автоматично да включат оста на стреса, много бързо да се отделят стресовите хормони и поради факта, че те не могат веднага да осъзнаят какво им се случва, да отидат, да го опишат, да поискат помощ, и когато имат и по-високи нива на кортизол, пък той е свързан с тревожност, с напрежение, със страх, с общо неспокойствие, и всъщност те не могат да овладяват емоцията,“ обясни психологът и добави, че когато в такъв момент искаме от тях да се справят, да могат да запаметяват, да са концентрирани, да превключват по правилен начин вниманието, а те не могат да управляват хормоналната буря в тях, тогава се наблюдават и появата на тревожност и панически състояния, невровегетативни реакции, отказ от ученето, "отказ от това дори да стане, изобщо да стане сутринта и да отиде на училище, не защото го мързи, а защото изпитва огромно напрежение“.
Според психолога е изключително важно да се развива у детето емоционалната интелигентност. "Първото е да се научим да говорим за емоции и да се научим да усещаме децата си какви емоции имат. Когато родителят започне да проявява по-ясно изразена емпатия към емоцията на детето, то се научава да споделя. Големият проблем е, че всъщност децата страдат, но нямайки идея за собствените си емоции и познаването им, те нямат знания и за чуждите емоции, за това какво причиняват. И затова толкова често виждаме в училище тормоз и сме безсилни спрямо него.“
Агенция Фокус
