Един от най-важните моменти в християнската история – първото чудо на Исус, когато на сватба в Кана Галилейска превръща вода във вино – може би най-сетне е получил своето реално географско потвърждение. Археолози обявиха, че са открили истинската Кана – но това не е добре познатото място, посещавано ежегодно от хиляди поклонници.
Нови разкопки в руините на селището Хирбет Кана, разположено на около 13 километра северозападно от Назарет, сочат, че това е вероятното място на библейското събитие. Данните разкриват, чев периода на живота на Исус тук е процъфтявало добре свързано еврейско селище.
Най-силното доказателство обаче идва от откритието на мрежа от раннохристиянски поклоннически обекти в подземна пещерна система – включително подземна църква от III век, в която са намерени два големи каменни съда, които някои смятат за същите, използвани от Исус в чудото.
Спорът за истинската Кана
През Средновековието, селцето Кафр Кана, разположено само на 5 километра от Назарет, започва да се приема като „официалната“ Кана. Там се намира църквата „Сватбата в Кана“, която претендира, че пази съдовете от чудото. Удобната локация и близостта до други светини улесняват поклонническия поток.
Но според археолога д-р Джеймс Тейбър от Еврейския университет в Йерусалим, това е било по-скоро решение от практичност, отколкото историческа точност. Той казва:„Хирбет Кана се намира на труднодостъпен хълм. В жегата на Близкия изток това е неудобен маршрут за поклонниците.“
В подкрепа на тази теза е фактът, чедосега няма археологически доказателства за еврейско селище от римската епоха под Кафр Кана. А това прави малко вероятно то да е библейската Кана.
Разкопките в Хирбет Кана, започнали още през 1998 г. от проф. Дъглас Едуардс и продължени от д-р Том МакКълъф от Център Колидж, разкриват процъфтяващо еврейско селище, активно между 323 пр.н.е. и 324 сл.н.е. Открити са синагога (или учебна зала „Бет Мидраш“), монети от времето на Макавейското въстание и ритуални бани (миква’от), които съвпадат с библейския разказ, че съдовете са използвани за „ритуално измиване“.
Но най-впечатляващо е откритието на мрежа от християнски параклиси и надписи, сред които графити с надписи като „Кириe Иису“ („Господи Исусе“) и кръстове, които показват, че мястото е било обект на поклонение още от IV век.
В една от пещерите археолозите откриват олтар, направен от обърнат саркофагов капак, а над него – две големи каменни делви.
„Има място за още четири. Общо шест – точно колкото евангелският разказ казва, че Исус е използвал,“ казва д-р МакКълъф. „Всичко това подсказва, че Хирбет Кана е възприеман като Новозаветната Кана още от най-ранни времена.“
Някои учени предполагат, че Кана е била не просто място за едно чудо, а своеобразен „щаб“ на Исус. Разказите от Евангелието на Йоан, както и предполагаемото участие на майка му Мария в организацията на сватбата, подсказват, че това е било семейно събитие – може би дори сватбата на един от братята на Исус. Някои дори предполагат, че става дума за собствената му сватба, но доказателства за това липсват.
Какво е било виното на Исус?
Благодарение на съвременни изследвания, археолозите имат представа какво е представлявало виното по онова време. Според д-р Паулина Комар от Варшавския университет, то е било силно (15–16% алкохол), ферментирало с диви дрожди и съхранявано в глинени съдове, заровени в земята – както се правят днес грузинските „квеври“ вина.
„Вкусът му е наподобявал съвременно шери – по-малко свежи плодове, повече сушени кайсии, ядки, билки,“ казва тя.
Най-бедните пиели „поска“ – почти оцетно вино, смесено със солена вода. То е най-вероятният последен вкус, който Исус е усетил на кръста.
Въпреки че днес Исус най-често е изобразяван като дългокос, брадат мъж, ранните изображения го представят като типичен римлянин – с къса коса, без брада и облечен в туника. Едва през V век в източното християнство, и по-късно в западното, се налага познатият ни образ на Христос като мъдър учител с брада.
Дали водата е станала вино в Хирбет Кана? Научният консенсус още не е постигнат, но доказателствата стават все по-убедителни – и разкриват не просто място на чудо, а възможен център на едно от най-влиятелните движения в човешката история.
fakti.bg
