Всяка година може да бъде определена като нашата най-ниска точка, за да може да бъде достигната още по-дълбока през следващата. Нашата национална катастрофа има множество нива надолу. Но вече скоростта, с която се случва разпада не се измерва в рамките на година, а с всеки месец. Всеки месец се случват толкова много събития-сигнали, които крещят, че държавата и обществото са се засилили към собственото си затриване. Системата гърми всеки ден, но и всеки ден е изумително търпението на обществото, което в голямата си част се е свило и просто съществува ден за ден, без реакция, без съпротивление. Къде е прага на търпението? Къде е точката на пречупване или на събуждане? Във времето назад съм го наричал „необходимото страдание“, а акта на събуждане съм допускал, че може да настъпи, когато загубим територия и бъдем разкъсани, а също и достигането до състояние на невъзможност да се купува храна. Но при всичко, което се случва и нулевата ответна реакция от всички поколения дори тези крайности могат да бъдат подложени на съмнение.
Конкретният повод за настоящия текст са новини, които са от последните дни – затворена детска градина в голямо българско село точно до областен град, защото няма 6 деца, които да я посещават, а са само 3. В същият областен град – пет групи по-малко в сравнение с миналата 2024г. в детските градини, тоест около 120 деца по-малко. Същата картина се повтаря и в други области и областни градове на България.
Броят на първокласниците в цялата държава тази година е 57 хиляди, миналата година са били 58 000. А само преди 8 години, през 2017г., са били 75 хиляди.
Това води до най-тежкия извод за тази нация и държава. В краткосрочен и средносрочен план (5-10 години) в държавата ще се наложи да бъдат затворени още стотици училища, защото няма да има достатъчно деца, които да влязат в тях. Стотици затворени училища води до втората част на извода.
Първо – стотици нови напълно обезлюдени села, в които в момента има средищни училища, които събират децата от няколко села.
Второ – ударът ще бъде директен и върху всеки областен и общински град на България. Ако в момента във всяка област има средно по 10 училища, които приемат първокласници. След 5 години в повечето общини на дадена област няма да има достатъчно ученици, които да формират паралелки за първи клас. А тези училища, които се намират в областните центрове и в момента формират по 2 до 3 паралелки първокласници след 5 до 7 години ще намалят първо до 1, а през следващия етап ще останат без. Във всеки областен град, с изключение на София, има между 5 и 6 училища, които са предпочитани за прием на първокласници. Изводът е, че за половината от тях няма да има ученици.
Обобщено:
В средносрочен план България ще трябва да затвори стотици училища, което е прекия признак за преминаването на точката на възврат.
Също означава, че докато София концентрира половината население, ние губим България. Губим я.
Това не е прогноза, а закономерност.
Вече над 10 години се задълбочава спиралата на отрицателния прираст – и тази година, както и миналата, във всяка българска област всяка година умират 1000 души повече отколкото се раждат. Това важи и за столицата.
Посочвал съм и други пъти, не един, а много – както тук, така и в медиен ефир, че основния, големия проблем е демографската катастрофа във всяко нейно измерение – от срива на раждаемостта с всяка следваща година, през нарушаването на баланса на населението в отделните области на държавата, обезлюдяването, но и промяната на етническия облик(включително чрез изкупуване на българска земя от чужденци), до обратната страна на раждаемостта – нашата смъртност и предстоящата неспособност на държавата да се грижи за своите пенсионери. А това предстои, то не е далечна заплаха. Но предстои и друго – държавата няма да може да се грижи и за своите деца. А ако се грижи, то ще е напълно за тяхна бъдеща сметка, защото ще се случва на заем, чрез дългове. Нашите деца ще плащат времето на своето отглеждане. Замислете се върху този извод.
Демографският проблем извежда едновременно като предпоставки, но и като функции всички останали – образованието и неговата катастрофа, здравеопазването, пазара на труда и това, което е не по-малко важно, защото от там се насочва посоката – обществените и политическите отношения.
Всеки ден и всеки месец в държавата гърми по един ресор, всеки ден гърмят случаи на саморазправи, безумни ежедневни лични актове, които отнемат животи и всичко това вече не е симптом, а е извод, функция, резултат, но и сигнал – разпад на държава, на обществени отношения, на принципи и липса на посока.
Погледнете отделните ресори, които са част от националата и обществена сигурност, поставете ги в общ модел като събития само от последните месеци и година.
В сектора на водоснабдяването – над половин милион българи в няколко области са на воден режим, а ситуацията не е по-добра и в останалата част от държавата. Това се случва в територия, в която навсякъде, където се бучне или сондира – се намира вода. Години на кражби, безхаберие, безстопанственост и нулева отговорност.
В сектора на електроенергията – в момента ако не е АЕЦ „Козлодуй“ ние сме загубени. Проследете актуалните данни на Електроенергийния системен оператор. Дори и сега в тъмната част на денонощието или при липса на слънце държавата внася повече електроенергия отколкото изнася. Прочетете и това пак.
Държавата и сега плаща 30% от общата сметка към приватизираните електроразпределителни дружества, за да могат гражданите да не усещат високата цена.
Всичко това води и до въпроса за бюджета. Вчера бяха изтеглени още 300млн. лв държавен дълг от вътрешен пазар. Общата сметка на дълга за текущата година вече е почти тавана, който е определен за тази година от 19 млрд. Все още сме септември, тепърва идват месеците, в които няма да има постъпления в държавата, а предстоят основно разходи. А част от вече направените постъпления са авансови плащания от следващата година. Направиха това заради влизането в Еврозоната, жертваха бъдещето.
Всичко описано вече може да бъде определено и като източник. Данните, които съм посочил дори не се разпростират до 1990г., а са извадка за последните 14-15 години, но това е напълно достатъчно. Тези 14-15 години са ключови, защото те обхванаха цяло едно ново поколение. Те са времето, в което България беше доведена до своята най-ниска точка. Време, в което винаги се даваше път на верни, а не на можещи. Беше съсипана системата на сигурността, както и всички останали системи на държавата. Време, в което големите традиционни медии бяха принизени и овладени, а нивото постепенно достигна дъно, което дори вече няма нужда да бъде налагано, защото то се самовъзпроизвежда. Това е времето на хората, които в момента съставят изпълнителната власт и мнозинтвото в законодателната власт. Това са Пеевски и Борисов, заедно с техните сателитчета от другите партии.
Тези чрез вот на недоверие няма да паднат, не и ако сами не пожелаят. Но те трябва да бъдат принудени. Изумително е търпението на обществото, което изглежда напълно упоено.
Именно затова повтарям за ролята на образованието, защото освен всичко друго – за последното десетилетие бяха успани и упоени поне няколко поредни набора, които в момента съставят онази част от българското общество, която следва да реагира, но не го прави. А не го прави, защото няма усещане за държава, няма усещане за посока, няма усещане за род и общество. Това е нашият най-голям грях, не е мой личен, но е обществен – беше допуснато хората, които сега са между 18 и 25+ години да не им пука. Започва да им пука, когато станат родители, но тогава е твърде късно. А още по-лошото е, че този процес продължава и в момента с малки изключения.
Повтарям го за пореден път – нужен ни е взрив.
След взирва – цялостно преосмисляне на обществените отношения, ролята на държавата и всичко из основи – нов обществен договор. Защото за тези щети, които са нанесени ще трябват десетки години лечение.
Станислав Бачев
