Реквием за Свещената лъжа
Митът е съблазнителен, защото обяснява и дава смисъл на безсмислената йерархия, превръща произвола в провидение, а несправедливостта в божествен план. Ти не си роб, защото някой те е победил, а защото така е писано.
Властта е насилие, способността на един да наложи волята си над друг. Но насилието е нестабилно и провокира бунтове, затова властта има нужда от легитимност и митове.
Тези митове винаги са едни и същи: ние не сме като вас.
Още преди да има йерархия и закони, е имало митове, те са били свещената лъжа, която е превърнала грубата сила в свещено право, а принудата в божествен ред. Това е първият и най-важен трик в арсенала на властта, да убеди жабите в блатото, че квакането срещу фараона не е бунт, а богохулство.
И работи безотказно.
Нека започнем от Египет. Три хиляди години преди Христа, един човек се събужда и решава, че вече не е човек. Той е Хор, въплътен в плът, син на Ра. Живо божество.
Фараонът не е луд, а брилянтен стратег, защото е разбрал една проста истина: властта не се взима със сила, а с разказ, който обяснява защо ти стоиш горе, а другите долу. Защо твоята воля е закон, а техният закон е твоята воля, защо когато ти умреш, ще те погребат в пирамида, а когато те умрат ще ги хвърлят в Нил като храна за крокодилите.
Фараоните се обявявали за синове на Ра, за да не смеят жабите да квакат срещу тях.
Митът за божественото потекло не е вяра, а технология на властта.
–
Преместваме се в Рим. Август е първият истински император. Но как да обясниш на републиканците, свикнали да мразят царе, че сега имат нов господар? Не можеш да кажеш: „Хей, аз съм по-силен от вас, затова аз ще командвам." Това е варварщина, а Рим е цивилизован.
Затова майка му Атия разказала историята, че змия я посетила в храма на Аполон. Божествено зачатие. Август не е узурпатор, той е предопределен защото е инструмент на боговете. Сенатът му се покланя от благоговение.
Римските императори си измислили божествено потекло – Август бил син на Аполон, майка му забременяла от змия в храма.
Светоний записва това, защото митът вече е станал история. А историята, веднъж записана, става истина, поне за тези, които нямат власт да я пренапишат.
–
Китайските императори били "Синове на Небето" с мандат от боговете.
Тук механизмът е още по-изтънчен. Императорът е „Син на Небето" – Tianzi. Но мандатът не е вечен, Небето може да го отнеме, ако има наводнения, глад, бунтове, значи императорът е загубил мандата. Време е за нов.
Гениално, нали? Митът едновременно легитимира властта и обяснява нейното падане.
Конфуций казва: „Който управлява чрез добродетел, е като Полярната звезда, стои на мястото си, а всички звезди се въртят около нея." Но кой решава коя звезда е полярна?
Този, който успее да убеди останалите да се въртят.
–
Европейските крале управлявали "по божия милост" – Луи XIV се кълнял, че е помазаник божи.
Европа довежда божествената лъжа до абсурд. „Божия милост" (Dei Gratia) не е просто титла, а застраховка срещу въпроси. Защо Луи XIV има право да прахосва данъците за Версай, докато селяните умират от глад? Божия милост.
Защо може да започва войни, които избиват стотици хиляди? Божия милост. Защо неговата любовница получава замък, а твоята дъщеря изнасилване от войниците му? Божия милост.
„L'État, c'est moi" – държавата това съм аз. Всъщност казва: „Аз съм Бог"
И Църквата го потвърждава. Коронацията в Реймс не е церемония, а сакрална трансформация. Обикновен човек влиза, а излиза помазаник. Същото масло, с което са помазвали Хлодвиг, същата формула, същата лъжа, повтаряна толкова дълго, че е станала догма.
–
Но най-интересното идва, когато митът стане колективен. Когато не само владетелят, а цял народ се обяви за божествен.
Евреите си създали мита за "избрания народ" – Бог лично ги избрал измежду всички народи, сключил завет специално с тях. Удобно, нали? Когато си "избран от Бога", всички останали автоматично стават по-долни, гои – втора ръка хора, фон за свещената му история. Това е теология, превърната в паспорт за превъзходство..
Евреите са най-големите майстори на митологичната манипулация. „Избран народ" е удобно понятие. Не просто специален, а Избран от самия Създател на Вселената. Лично. Специално. Ексклузивно.
И какво следва? Ами всички останали са… неизбрани. Гои, статистите в божествената драма, чийто главен герой е само един. Талмудът го казва без срам: „Вие сте наречени хора, а народите на света не са наречени хора."
Удобно разделение – ние сме хората, вие сте подчовеци.
Две хиляди години диаспора, преследвания, погроми… и митът оцелява, защото е психологическо оръжие. Когато целият свят те мрази, единственото, което те държи, е вярата, че си специален, че страданието ти има смисъл, че си част от космически план, в който ти си центърът, а останалите са периферията.
И когато най-накрая получиш власт, тогава митът се превръща в политика. „Обещаната земя" става оправдание за етническо прочистване. „Избраният народ" става причина да третираш палестинците като подчовеци. Теологията става геополитика. Митът става танк.
Когато прогонваш палестинците от земята им, не извършваш етническо прочистване, а изпълняваш божествено обещание. Когато строиш стени и затваряш хора в гета, не практикуваш апартейд, а защитаваш светостта си. Когато бомбардираш болници и училища, не извършваш военни престъпления, а водиш свещена война.
Митът е най-ефективната анестезия за съвестта. Той позволява да извършваш чудовищни неща с усмивка на лицето и песен в сърцето.
–
Западът пък си измислил легендата, че е върхът на човешката цивилизация – от "бремето на белия човек" до "края на историята" на Фукуяма. Демокрацията била западна, прогресът бил западен, самата цивилизация била западна. Всички останали били "варвари", "диваци" или в най-добрия случай "развиващи се" – тоест опитващи се да станат като Запада.
Западът модернизира лъжата. Вече не говорим за богове, а за „прогрес", за „историческа необходимост", за „цивилизационни ценности".
Киплинг го нарича „бремето на белия човек" да цивилизова дивака. Но какво означава „цивилизовам"? Да те науча да работиш в моите мини, да те накарам да забравиш езика си, да те принудя да се молиш на моя бог, да те убедя, че моят начин е единственият начин.
Фукуяма обявява „края на историята" – либералната демокрация победила завинаги.
Западът създаде най-изтънчената и най-коварна легенда от всички. Той не каза „Бог ни избра“, а „Ние сме върхът на еволюцията“, ние сме Разумът, Науката, Демокрацията. „Краят на историята“ на Фукуяма беше просто светската Библия на този мит, че всички пътища водят към нашия Рим.
Всички останали са „недоразвити“, тяхната култура е „изостанала“, съдба им е или да ни имитират, или да останат в прахта на историята. „Бремето на белия човек“ беше просто поетичното име на тази колониална арогантност.
––-
И така Британия ограбва Индия, но го нарича "просвещение". Белгия превръща Конго в концлагер, но го нарича "мисия". Америка хвърля напалм върху Виетнам, но го нарича "защита на свободата". Франция измъчва алжирци, но го нарича "запазване на реда".
Фукуяма обявява "края на историята", либералната демокрация победила, Западът триумфирал, всички останали просто трябва да го догонят. Хънтингтън предупреждава за "сблъсъка на цивилизациите", но някак си западната цивилизация винаги е тази, която трябва да се защитава, никога тази, която напада.
И ето ни днес. Митовете са се променили, но функцията им е същата. Вече не казваме "божествено право", а "меритокрация".
Богатите не са богати, защото са откраднали, а защото са заслужили. Бедните не са бедни, защото са ограбени, а защото са мързеливи.
Вече не казваме "избран народ", а "западни ценности". Не казваме "варвари", а "недемократични режими". Не казваме "божествен мандат", а "международен ред, основан на правила" (правила, които не ние сме написали, разбира се).
Силиконовата долина създава нови фараони – Мъск, Безос, Зукърбърг. Те не са синове на Ра, а "визионери". Не монополизират, а "иновират".
Няма избрани народи, нито божествени мандати, нито естествени йерархии, нито край на историята, нито цивилизовани и варвари.
Има само хора, еднакво крехки, смъртни и объркани. Някои от тях са успели да убедят останалите, че са различни и са построили цели системи (религиозни, политически, икономически) за да поддържат тази илюзия.
Защото знаят една проста истина: В момента, в който жабите осъзнаят, че квакането им може да събори трона, той ще падне. В момента, в който робът разбере, че веригите му съществуват само в главата, той е свободен. В момента, в който "гоят" осъзнае, че е равен на "избрания", изборът се разпада.
Затова митът трябва да се повтаря, постоянно и неуморно. В училищата, медиите, изкуството, политиката. Трябва да се втълпява, докато стане част от теб. Докато започнеш да го повтаряш сам и да го защитаваш. Докато започнеш да атакуваш всеки, който се осмели да го постави под въпрос.
Най-съвършеният роб не е този, който е окован, а този, който обича веригите си и ги смята за украшение… и се гордее с тях.
Но, можеш да откажеш да коленичиш, защото никой не е роден да властва над теб. Всяка власт е узурпация, йерархията е насилие, всеки мит е лъжа, казана достатъчно пъти, за да стане истина.
Най-големият мит от всички е митът за твоята собствена незначителност. Митът, че си жаба, когато всъщност си човек, способен да срути всеки трон, стига да решиш.
Nik Ray