България е в клинична демографска смърт, изчезваме с чудовищно бърз темп, като в същото време се деформира етническата структура на социума. Националната катастрофа обхваща всички сфери общественото битие – икономическа, политическа, социална, образование, култура, морал.
При тези обстоятелства се пораждат най-страшните социални феномени – терор, репресии, бунтове, гражданска война. Всички те произхождат от установяващата се и вече установила се власт на тълпите, охлокрацията, за която най-подробно пише Густав Лебон.
Охлокрация (от старогръцките οχλος – тълпа и κρατος – сила, владт) означава управление на тълпата. Това управление изродена форма на демокрацията. Характерно за охлокрацията е, че под влияние на демагогията хората често променят предпочитанията си. Охлокрацията е характерна за такива периоди на преход и кризи, какъвто е сегашният.
Охлокрацията се бърка с така нар. „тирания на мнозинството“. Понятието "тълпа" не трябва да се бърка с понятието "мнозинство", то е друга работа. Но тълпата много ѝ се иска, мечтае, да е мнозинство; вижда начин да постигне този си блян чрез… референдуми, те уж били най-демократичното начинание.
Тълпата е това социално нещо, което е извън контрола на разума, в плен е на емоции и на афекти, които се самоусилват спираловидно.
Тълпа, въоръжена с чукове, заля с червена боя сградата на ЕС по ул. "Раковски" в София, и я подпали, нея, сградата, която, между нас казано е една от най-грозните и неуместните в България. Възраждане искаше да подпали обществен пожар, докара стотици автобуси с "демократи" от провинцията, зер софиянците по-трудно се връзват на демагогиите на Коцето от кв. Максуда и не участват в протестите му, само му гледат сеира.
Охлокрацията често се определя като продукт на дейността на патологични демагози, няма да обяснявам какво е "демагогия". Лошото е, че скритата цел на всякакви комплексирани национални водачи, у нас дал Господ такива, всеки ги вижда и слуша ежедневно по медиите, е постигането на абсолютна власт, тирания, които да подсигурят чудовищните кражби и измами, а после – в Дубай и на Малдивите, шапка на тояга.
Полибий казва: „Тиранията на необразованата тълпа и ненужната употреба на сила са, за да принудят управляващите да приемат определена политика, решение или неблагоприятна промяна.“
Значи, когато демокрацията се характеризира с беззаконие и насилие, с палежи, погроми, буйства, а у нас и с безумното шизоидно изобретение на "Възраждане" – кокоши яйца за хвърляне, пълни с червена блажна боя за стобори (Ужас! Дей д-р Койчев?), – тя в крайна сметка се превръща в охлокрация, а после и в беззаконие; на никого не му пука нито за писаните, нито за неписаните закони.
Любимото нещо на охлокрацията и на демагодията са референдумите.
Моето мнение е, няма нищо по-глупаво да питаш тълпата, как да се постъпи в дадена ситуация; мнението на мнозинството (в един референдум) не може да не е погрешно, поради липса на компетентност и поради други социалнопсихични фактори като подражание, заразяване, фасциниране и т.н.
Какви мислите биха били резултатите от един национален референдум с въпрос: "Искате ли всички пари от Брутния вътрешен продукт за 2024 г., който е 100 милиарда да се раздадат поравно на всеки българин, и вие да получите своя дял от 15 385 лева веднага?" Какви според вас ще са резултатите от този референдум?
Та той фактически е тъпото питане: "Искаш ли 15 385 лева, или не искаш?" Аз си ги искам, нищо че знам за Апокалипсиса, който ще последва.
Всеки референдум у нас би бил тъп и опасен.
Помним референдума за въвеждане на комунизма. За еврото е същият.
Четете моите текстове! Четете моите книги, търсете ги в: tornadobg.com
акад. Петър Иванов
