В Родопите, в община Сатовча, една жива традиция се превърна в световно признат рекорд: населеното място официално бе вписано в Книгата на рекордите на „Гинес“ като територията с най-много чешми с питейна вода.
От поколения насам хората тук градят чешми за памет и благослов – дарителство, което е оформило селата в своеобразен открит музей. По пътя към Сатовча на всяка крачка се откриват каменни извори с надписи, паметни плочи и често – малки беседки за почивка.
„Тази чешма е от дядо ми и баба ми. Те намерили водата и я изградили, аз я поддържам и направих беседка, за да седнат хората, да си починат, да пийнат водичка и да опекат нещо на барбекюто“, разказва Асан Хаджиев от село Осина.
Само в рамките на общината днес действат над хиляда чешми, създадени с лични средства и труд на местните. Точно тази масова дарителска култура мотивира общинското ръководство да кандидатства за рекорда пред „Гинес“. И макар подобни обичаи да има и в Турция, и в Индия, такава плътност на изворите на малка площ се оказва без аналог.
Процедурата по верификация не мина без куриоз: заради преводна неточност комисията първоначално очаквала „фонтани“, а не изворни чешми. След пояснение, че става дума за действащи водоизточници с годна за пиене вода, започва на място проверка. Одиторите избират произволни номера от регистъра – 28, 300, 500 – и поставят условие: ако дори една чешма липсва или не тече, рекордът няма да бъде признат. Всички обекти се оказват изрядни.
За местните камъкът и водата са памет и благодарност. Вярва се, че ако птица отпие от чучура, желанието на дарителя ще се сбъдне. Сред най-почитаните майстори се помнят покойният Агуш Джалев от село Кочен, издигнал над 40 чешми, и Асанзия Инелев от Сатовча – с повече от 60.
„Цяло лято беше оживено по чешмите – идват туристи, снимат се, слушат легендите. Водата е изворна, изследвана и отлична за пиене“, разказват местни жители.
Сатовча не просто държи световен рекорд. Тя пази духа на предците си и показва как общност, щедрост и труд могат да се превърнат в пейзаж от камък и вода. Или, както казват тук: „Чешмата е живот. А тук животът извира отвсякъде.“
Източник: blitz.bg