Вероятно на всички българи им прави впечатление, че напоследък самоубийствата и самоубийствата с убийства у нас се увеличават.
Наблюдаваме вълна от суицидни опити и осъществени самоубийства.
Почти всеки ден медиите съобщават за хвърлили се от високи етажи всякакви хора, за наръгани от майките си деца, за отчаяни наши съотечественици, решили по някаква причина да сложат край на живота си.
Според Националния център за обществено здраве и анализи у нас всеки ден се самоубивали средно по малко повече от 2 души (2,19).
Суицидните опити били 3 000 годишно, а успешните опити за самоубийства са между 750 и 800.
Статистически погледнато, според НЦОЗА, средно по 7-8 българи всеки ден правят опит да се самоубият, и средно 2-3 от тях успяват.
Това представлява 0,12 промила (или 12 души на 100 000) от населението на страната.
Такива са официалните данни, но те се базират само на регистрираните случаи в Регионалните здравни инспекции.
Истината е далеч по-мрачна, тъй като системата на тези служби далеч не отчита всички самоубийства.
Много от тях по различни причини (семейни, служебни, политически, професионални и др.) не се идентифицират като самоубийства, а като нещастни случаи, инциденти, инфаркти, различни болести, старост и т.н.
В медиите изтекоха и други официални данни: 11 000 самоубийства за 10 години, значи, пак официално, доста повече средно на година, не 800, а 1 100, това число е с 37,5% повече от другото.
По данни на Демографския институт числата в суицидната сфера всъщност са други:
около 6 000 души у нас всяка година правят суициден опит, обикновено научаваме за малка част от тях, и при тези опити успяват да се самоубият около 1 600 опитали се.
Излиза, че самоубийствата са почти два пъти повече от официално обявените.
Тази разлика не бива да ни учудва, в България отдавна има (чернобилска) традиция лошите истини да не се казват, „да не тревожим хората”.
Според класическата дефиниция на Емил Дюркем „самоубийство е всеки смъртен случай, който пряко или косвено се явява следствие на положителна или отрицателна постъпка, извършена от пострадалия, ако той е знаел за очакващите го резултати”.
Според тази дефиниция, голяма част от загиналите в катастрофи безрасъдно шофирали пияни и дрогирани шофьори и мотоциклетисти могат да се третират (знам, че това ми становище е спорно) и като самоубийци.
Това увеличава числото на самоубийците с още поне 400 (според официалната стстистика) души годишно.
Те стават около 2 000, или 28,6 на 100 000, или вече не 0,12 промила, а около 0,3 промила.
Какво излиза:
16 българи и българки на денонощие правят опит да отнемат собствения си живот, и 5-6 от тях, уви, успяват.
Значи, на всеки 90 минути, на всеки час и половина, един човек у нас прави суициден опит, а на всеки 4 ча̀са един самоубиец постига целта си да прекъсне сам живота си, включително и с автомобилна катастрофа по пътищата.
Как се самоубиват българите?
Като изключим спорните самоубийци при автокатастрофи, повечето от самоубийците (55%) се хвърлят от високо, този начин все повече се използва, самозастрелват се 14%, обесват се 10%, отравят се 9%, ползват нож или друго режещо средство 7%, хвърлят се под движещо се транспортно средство 3%, самозапалват се 1%, други начини – 2%.
Как изглеждат нещата в демографски план?
Знаем, че всеки час България намалява от отрицателен естествен прираст и от емиграция навън средно с по -15 души (етническите българи намаляваме с -19, а братята цигани всеки час се увеличават с +4, уравнението е -19+4=-15).
Значи на всеки 4 ча̀са населението намалява с 60 души (4 по 15 души на час), като 1 от тях е самоубиец.
Това е истината:
На всеки 3 ча̀са в денонощието имаме по два суицидни опита, а на всеки 4 ча̀са един български гражданин окончателно и безвъзвратно свършва със себе си.
Тези числа фактически ни качват на върха в Европа и в света по относителен брой на самоубийства.
Още нещо, по официални данни средно на година у нас се самоубиват по 50-60 деца. Значи, всяка седмица се самоубива едно българско дете.
Ние сме много напред в класацията по детски самоубийства.
Очертават се няколко зловещи тенденции:
1.) Рязко нараства броят на суицидните опити;
2.) Намалява средната възраст на самоубилите се българи;
3.) Нараства съотношението между броя на успешно реализираните самоубийства и броя на опитите за самоубийства, в ЕС съотношението е между 1:8, а у нас то става 1:4, даже 1:3, което говори за категорична суицидна решителност;
4.) Налице е и тенденция за съчетаване на самоубийството с убийство на друг човек (суицид плюс хомицид) и т.н.
От друга страна, вече близо две десетилетия у нас функционират щедро финансирани с милиони левове Национални програми по суицидопревенция и суицидопрофилактика.
Техните цели, меко казано, са твърде обтекаеми и смешни, например, „създаване на вертикални и хоризонтални структури”, „приоретизиране на предстоящите задачи” (правописът запазен, няма дума "приорет"), „внедряване на програми за… обкръжение на парасуициданта” и др.
Парите успешно се усвояват от държавни институции, БАН, НПО-та, от „наши хора”, от псевдоучени, психиатри, главно за… виртуално обучение на разни „целеви групи”, като тези групи включват, според програмите, почти цялото население на България – „ученици”, „възрастни”, „жени във фертилна възраст”, „самотни” и др., без да е ясно как точно, кога и защо ще стане това обучение.
Практически резултати за много години работа, естествено, няма никакви, ако съдим по статистическите данни и от тъжните вести по медиите за увеличаващия се брой на самоубийствата, но парите се усвояват както трябва.
Отдавна е известно, че увеличаването на самоубийствата е признак за морално бедствие и отчаяние на нацията.
Но мисля, че причината за вълната от самоубийства е още и в плачевното състояние на общественото психично здраве, в малтретирането на психотерапията, в поставянето на психотерапевтите и психоаналитиците извън Закона, в срутената здравна система и в нравствената деградация на българското общество.
акад. Петър Иванов, Демографски институт
Купете си Националния каталог на психолозите, психотерапевтите и психоаналитиците!
Може да направите своята поръчка тук:
https://tornadobg.com/app/