САЩ превърнаха Украйна в анти-Русия, обучаваха я, вложиха милиарди, конструираха преврати и майдани, предизвикваха Русия в продължение на години и накрая постигнаха ефект: Русия реагира с война. Американският глобален фактор се надяваше, че Русия ще бъде изтощена, скарана с Европа, поставена в изолация и принудена да сдаде ресурси. Оказа се, че Русия не е изтощена кой знае колко много, икономиката й не е осакатена напълно, тоест руснаците не са загубили тази война в драматичния смисъл на думата, но в същото време не са и спечелили толкова много. Освен! Заявка, че отново искат да разговарят за участие в глобалното разпределение на влиянието. Русия се опита да разтревожи доминацията на САЩ с демонстрация на руския регионален рефлекс за надмощие и да зададе реванш срещу „отнемането на Украйна“ и поставянето й под контрол на западния фактор. Успя ли Путин? Това е най-често коментирания момент през последните дни. Отговорът не е съвсем еднопланов, прост и ясен. Отговорът ще се разгръща в бъдещето.
Това, което може да се каже категорично е, че Европа ще страда още от войната в Украйна. Европа е основният губещ. САЩ също загубиха ресурси. Но САЩ умеят да възстановяват своите загуби и да ги превръщат в печалби. Загубите на САЩ винаги се оказват инвестиция, която се възвръща във времето. Загубите за Европа изглеждат като финални акорди на свят, който си отива и се трансформира в нещо друго, изпадащо от значение в бъдещата конструкция на света. Украинците отдавна настояват за правен ангажимент на САЩ и НАТО относно сигурността на Украйна. Разбира се под „украинците“ се разбира Зеленски. И това се заяви отново на срещата на европейските лидери с Тръмп. Украйна настоява за разполагане на възпиращи военни сили на западния фактор. Това, заради което Путин изобщо започна войната. За да предотврати милитаризирането на Украйна срещу Русия. Путин започна войната именно заради марионетния контрол върху Украйна от страна на САЩ. Много е елементарно и логично, когато марионетката, която си поставил, обяснява, че трябва да я защитаваш. И въобще, обяснява политиката, заради която изобщо си я поставил. Тоест виждаме едно въртене в кръг. От такъв затворен кръг се излиза само с договори за ресурси. САЩ биха могли да поемат посредничеството и инфраструктурата по енергийните доставки през Украйна. Така ще се гарантира известно спокойствие. А на руснаците им е все едно дали украинска или американска компания ще управлява тръбите, или ще застане на входа и на изхода. Още повече, че украинците крадяха газ като разпрани. Неписаното споразумение между Тръмп и Путин ще можем да видим в недалечното бъдеще.
САЩ влязоха от едната страна в Европа, задължавайки я за количества LNG, защо да не влязат и от другата страна, да контролират и останалите около 40% енергийни ресурси. Едно е съвсем сигурно. Глобалните фактори не се движат от морални подбуди, а от икономически изгоди и пазари. Ако е толкова трудно да се легитимира такъв бърз идеологически демотивиращ обрат, ще се измисли друга форма със същата същност, която по-лесно „да се продаде“ като концепция на управляемите тълпи. Има и други маршрути, по-добре декорирани за такъв резултат. От една война победителите извличат печалби. Иначе защо да се водят войни. Те се водят само за ресурси. Идеологията е досаден пиарски ангажимент за покриване на истината.
Калина Андролова