Сегашният кабинет е позициониран в политическия "Център" – между двете крила на българската политика: градските либерали (ППДБ) от една страна и националистите/народняците, патриотите (имат много наименования) – Възраждане/Радев/МЕЧ/Величие от другата.
Подобна "центристка" власт има лукса да може винаги да се обърне за подкрепа ту към едното, ту към другото крило. Така ГЕРБ направиха първо кабинет с либералите от Реформаторския Блок, а после с "Обединени Патриоти". Центърът е "обречен да управлява", защото може да се завърти за подкрепа ту към лявото, ту към дясното крило в политиката, докато самите крила никога не се коалират.
Най-големият страх на Центъра, обаче, е двете крила да се обединят на площада. Да се излее масата и вляво, и вдясно, на големи протести. Това стана през 2020-та, когато на площада в единия край бяха ДБ, в другия Възраждане, а отгоре – юмрукът на Радев. Подобни моменти са много редки – да видиш и хора с проевропейски, и с проруски възгледи на един и същ протест. Но за политическия Център те са апокалиптични.
Затова сегашният центристки кабинет беше построен върху две "стени", които разделят крилата – Еврозоната и войната в Украйна. Тези две теми държат разделени градските либерали от "народняците". Те правят обединение между тях невъзможно, дори на площада. Затова всеки протест срещу кабинета до момента бе изолиран изцяло в своя сегмент – либералите се събираха на свои си протести от БОЕЦ и "Правосъдие за всеки" пред сградата на прокуратура, а "народняците" на анти-евро протести пред БНБ. Докато крилата стоят разделени, властта е спокойна.
Преди малко във Варна се събра протест за кмета Коцев, обявен от Промяната и Величие, а на него бяха заявили участие Асен Василев и Ивелин Михайлов. Знам, че много хора ще се изсмеят само, като чуят тези имена. Но опитайте да разгледате това събитие в стратегическа перспектива. Колкото и да бъде малък протеста, каквото и да мислите за Ивелин и Асен, това е прецедент. Представители, ако ще и частични, на двете крила се събират за първи път от началото на този кабинет на общ протест. На един площад ще можеш да срещнеш поне един краен либерал с украинското знаме на профилната си снимка, рамо до рамо с поне един радикален русофил, който споделя ТАСС във Фейсбук. Това, за момента, може да ви се вижда маргинално, но е индикация.
Индикация, че двете "стени", разделящи крилата, почват да се рушат. Едната стена – Еврозоната, приключва окончателно. Другата – войната в Украйна, не може да продължи вечно. А още преди да са паднали тези стени властта вече дава достатъчно силни поводи на крилата да протестират заедно.
Това е рецепта за връщане в 2020-та и би следвало да бъде най-големият кошмар на сегашното управление. То ражда въпроса – има ли управляващият в момента "Център" каквато и да било стратегия какво ще прави, след като тези две стени се сринат окончателно и нищо не спира леви и десни, атлантици и русофили, либерали и народняци, глобалисти и патриоти да се изсипят едновременно на жълтите павета?
Ако властта спешно не си намери друга "подпорна стена", върху която да стъпи, перспективата й със сигурността не е 4 годишна. Ако спешно не престане да дава поводи на двете крила да се събират заедно на площада, още догодина може да видим повторение на 2020-та. Нека всеки приема това, както иска – с радост и ентусиазъм, гняв или страх, но да не отрича очевидното: политическият Център не може да се задържи на власт, ако обедини крилата срещу себе си. А в последно време, като че ли, се старае да прави точно това.
Кристиан Щкварек