Сняг на 7 април. Жалко за цъфналите дръвчета.
Мисля, че 1957 година, през май, след Гергьовден, падна сняг на парцали и покри шумналите дървета в Монтана.
Бях тръгнал за училище. Викнаха ме да помагам. Тръскахме с прътове клоните, за да падне снега. Иначе те се чупеха…
Сега гледам през прозореца. Зелено бяло в градината, колите покрити със сняг. И той ще се стопи. След няколко часа, ще отиде при онзи от петдесет и седма година.
И изричаните довчера думи, дето покриваха всичко и чупеха клони и глави, бяха като късен сняг…. Но топят се вече. Нищо няма да остане. Отиват при онези от петдесетте години на миналия век, защото на тях напомнят.
Петко Симеонов