Преди време от Столична община съобщиха, че на територията на завода за боклук на града спира приемането на битов и опасен отпадък от болниците, след като той бе смесен. Опасният болничен отпадък си има своите характеристики и опасности, а лекарите и сестрите са обучени как да пазят болните от патогени, които са вирулентни и резистентни, което означава, че са изключително опасни. Но какво се случва на сметището… Пред ФАКТИ говори Станислава Евтимова, управител на "Ексейф"ООД.
– Г-жо Евтимова, говори се за инициативата „Земята не пие лекарства“, когато става въпрос за събирането и унищожаването на лекарства с изтекъл срок на годност, но само с инициативи става ли?
– „Земята не пие лекарства“ беше инициатива на две частни компании. Ние – от „Екосейф“, поехме организацията по събиране, транспортиране и унищожаване на старите лекарства в собственото ни съоръжение – инсинератор. Кампанията се проведе еднократно в три града – София, Варна и Пловдив и имаше много сериозен медиен отзвук и активност от страна на гражданите.
Подобни инициативи от страна на бизнеса предизвикват адмирации, но за да се отделят изцяло старите лекарства, а и изобщо опасните отпадъци от бита, са нужни общите усилия на държава, общини, граждани и бизнес в посока образоване на населението и изграждане на инфраструктура за предаването им. Важно е да има прозрачност и да е ясно, че те биват изгаряни в инсинератор. Липсата на информация какво всъщност се случва с предадените фармацевтични отпадъци демотивира участниците в процеса. Също така определящо за успеха на кампаниите е и лесната и достъпна локация за предаването на старите лекарства, както и регулярността на кампаниите. Липсата на периодична повтаряемост и предварително оповестяване на локации и дати за предаване затруднява гражданите и ги отказва да събират разделно.
– Българите знаят ли как и къде да изхвърлят стари лекарства?
– Интернет пространството предостява достъп до информация разясняваща рисковете от неправилното им управление, но липсва конкретика къде могат да бъдат предадени, което в голяма степен и предопределя ниската активност в национален мащаб. Тъй като няма унифицирана национална политика и всяка община решава въпроса на парче, най-коректна информация къде и кога на територията на съответната община могат да се предадат опасни отпадъци от бита в т.ч стари лекарства гражданите могат да получат от общината, на чиято територия живеят.
Ние имаме сключени договори за събиране на опасни отпадъци от домакинствата, включително лекарства с над 20 общини на територията на страната.
Ето как изглеждат нещата на практика от опита, който имаме. На територията на Община Русе, например, има изградени пет площадки, на които хората могат да отидат и да предадат стари лекарства и други опасни отпадъци по всяко време. Община Варна е организирала този процес като три пъти в годината в рамките на четири последователни дни гражданите могат да предадат на мобилен пункт на фирмата ни събраните отпадъци. Община Хасково дава възможност на жителите си веднъж в годината в рамките на един ден – на предварително посочено място, да бъдат предадени опасните отпадъци от бита на мобилен пункт.
Към момента в страната най-успешен модел по отношение на организацията за събиране на опасни отпадъци от бита включително лекарства е изградила Столична община, с която също имаме сключен договор. Откакто обслужваме общината благодарение на общите услилия, свързани с публикуване на материали в пресата, активно присъствие в социални мрежи, организиране на фестивали и регулярни кампании успяхме три пъти да увеличим ефективността, като резултатите непрекъснато се подобравят. Тази година. Столична община ни е възложила 27 кампании в различни столични райони. Допълнително се инициират фестивали като например МаГаТа –„предай отпадъците от Мазета, Гаражи и Тавани“, чието първо издание надмина очакванията. В допълнение Столична община дава възможност на гражданите да бъдат посетени в дома си и да предадат безвъзмездно стари лекарства и други събрани опасни отпадъци. Нашият екип води много прецизна статистика по отношение на количествата предадени отпадъци по вид и локация, която ни дава възможност да сме и по-ефективни.
– И най-вече защо е важно лекарствата с изтекла годност да се изхвърлят на специално обособени места?
– Всеки отпадък, управляван неправилно и попаднал на място, на което не трябва да бъде, крие рискове за околната среда и човешкото здраве. Допълнителният риск, свързан с неправилното управление на фармацевтични отпадъци се свързва с възможността да попаднат във водата и почвата, през които да се върнат в хранителната верига на хора и животни. Това може да допринесе за развитие на антибиотична резистентност, която се описва като новият медицински проблем и намалява възможността за последващо лечение на опасни болести. Мястото на старите лекарства е в инсинераторите.
– Каква е ролята на държавата, защото през годините веднъж наредба на МЗ казва лекарствата се изхвърлят отделно, а друг път може и в общия боклук. Имаме ли ясна държавна политика в тази насока?
– Факт е, че има пропуск в българското законодателство по отношение на управлението на фармацевтичните отпадъци от домакинставата. Наредбата за унищожаване на лекарства е издадена от Министерство на здравеопазването и категорично указва, че те трябва да бъдат изгаряни в инсинератори. Наредбата обаче изключва фармацевтичните отпадъци от бита от обхвата си и реферира към Закона за управление на отпадъците на Министерството на околната среда и водите. Законът прехвърля ангажимента по събиране на опасните и масово разпространени отпадъци от домакинствата към Общините,
но с други наредби се определя, че лекарствата не са нито опасен, нито масово разпространен отпадък, с което българското законодателство реално допуска депонирането им.
Същевременно, ако обърнете внимание в листовката към всяко лекарство, категорично е указано да не се изхвърля в канализацията или при битовия отпадък. Такава е и европейската практика – старите лекарства се събират отделно посредством системи и се предават за изгаряне в инсинератор. Позитивното е, че въпреки този пропуск в законодателството, общините идентифицират проблема и включват в обхвата на услугата по събиране на опасни отпадъци от бита и лекарствата.
– В по-големите градове се организират мобилни пунктове за събиране на стари лекарства. Какъв е ефектът от една такава кампания. Вие сте участвали в такива кампании…
– Имаме сключени договори с над 20 общини на територията на страната за комплексна услуга с обхват предоставяне на мобилен пункт и екип, транспортиране на събраните отпадъци до съоръжението ни в Девня и тяхното обезвреждане в инсинератор. Тъй като притежаваме и оперираме собствен инсинератор, пътят на отпадъците от мястото на тяхното събиране до крайното им обезвреждане е директен и лесно проследим. Ще споделя какви са резултатите от кампаниите, които провеждаме в София и Варна.
В София за една година сме събрали 23 437.7 кг опасни отпадъци от бита, като от тях 7255.02 кг са лекарства.
Средно на кампания се събират около 400 кг опасни отпадъци, като 1/3 от предаваните опасни отпадъци са лекарства и 85% от гражданите посещаващи пункта предават и лекарства. За същия период във Варна са предадени 6419 кг опасни отпадъци от тях 1785 кг са лекарства,отново приблизително около 1/3 та.
– Неправилно изхвърлените лекарства попаднат в почвата и водата, а през храната и водните източници остатъци от антибиотици могат да бъдат погълнати от хората. На някого пука ли му за това…
– Добрата новина е, че количествата опасни отпадъци – включително лекарства, предавани на пунктовете се увеличават – за София в пъти, за страната или поне за общините, които ние обслужваме, с по-бавни темпове. Това обаче говори, че хората започват да се интересуват и да мислят по темата. Разбира се, необходима е визия и съвместни усилия от страна на държава, бизнес, общини, граждани, за да се обърне изцяло тенденцията и лекарствата да отиват в инсинераторите, където им е мястото, а не по депата, още по-малко на други места.
– Имаме прекомерна употреба на антибиотици при хората. Но и животните също ги лекуваме с антибиотици, а после ядем месото им. И какво се получава, че приемаме антибиотици без да искаме – свинско, пилешко месо…
– Тъй като не съм здравен експерт, а експертизата ми е в сектор управление на отпадъците, ще ви отговоря така – режимът на ваксиниране на животни и контролът по безопасността на храните се извършва от БАБХ (Българска агенция по безопастност на храните). Имаме сключени договори с Агенцията по храните за унищожаване в инсинератора на ваксини в резултат на брак, използването им или по други причини, по които компетентния орган е преценил, че не могат да бъдат прилагани.
https://fakti.bg/