Днес отново чухме глас. Но не на народа. А на Станислав Балабанов – човек, който отдавна е загубил не просто обществено доверие, а и всякаква политическа легитимност. Без партия, без подкрепа, без последователи, Балабанов упорито се изказва „от името на хората“. Кои хора, г-н Балабанов? Кои са тези, които ви делегират правото да говорите от тяхно име? Защото дори собствената ви партия – „Има такъв народ“ – вече е в хрониките на изчезналите политически единици. Една фантомна формация, останала с шепа парламентарни номинали и един лидер, който напомня повече на политическа мумия, отколкото на реална фигура. Един човек, който не смее да излезе и да застане лице в лице с народа, когото твърди, че защитава.
Балабанов днес влезе в новините с уж рационални думи за еврозоната, подкрепени с цифри, които звучат удобно, но не отговарят на контекста на българската икономика. Опитва се да говори като експерт, но звучи като лошо обучен актьор в нискобюджетен спектакъл. Още по-жалко изглежда, когато започне да поучава други политици, като Цончо Ганев – било защото спестявал в евро, било защото имал мнение различно от неговото. Г-н Балабанов, вие не сте критерий за последователност. Вие сте символ на политическата непоследователност, на опортюнизма, на това, което обществото вече с точната дума нарича – помярщина.
Помним ви от онези протестни вечери, когато с микрофон в ръка се правехте на репортер сред хората. Има нещо особено перверзно в това, че тогава записвахте гнева на улицата, а днес, ако се появите на такъв протест, този същият микрофон вероятно ще ви го наврат там, където слънце не огрява – и то без вазелин. Защото хората помнят. Помнят как заедно със своя лидер-илюзия, един сценарист в сянка, превърнахте надеждата в разочарование. Влязохте в политиката с обещания за промяна и изринат боклук, а се оказахте просто новата воня в контейнера.
Вашата партия е нарицателно за всичко, което отврати хората от политиката – лъжа, арогантност, липса на експертиза и още по-голяма липса на доблест. Символи сте не просто на неуспеха, а на лицемерието – да говорите за морал, докато се подпирате на парламентарни игри, задкулисие и измамни коалиции.
Станислав Балабанов не е говорител на народа. Той е ехото на един изгнил политически проект, който вонеше още при създаването си, но все пак успя да заблуди немалко хора. Днес обаче не заблуждавате никого. Днес сте това, което сте: остатъкът от една фалирала партия, глас без съдържание, човек без мисия, гласност без кауза.
Затова, г-н Балабанов, говорете си. България ви чува. Но не ви слуша.
http://pogled.eu