Проектът на земеделското министерство ще има негативни ефекти върху конкурентната среда
Може да свършат стоките на промоция
Повишаване на цените и намаляване на избора на потребителите ще бъде ефектът от проекта на Закон за веригата на доставки на земеделски продукти и храни, гласи становище на БСК. Проектът е пуснат за обществено обсъждане от Министерство на земеделието и крайният срок за даване на становища по него е 12 август. От БСК изразяват сериозна загриженост за възможните негативни ефекти върху конкурентната среда от приемането на закона.
Проектът на закон предвижда за търговските вериги с годишен оборот над 20 млн. лв. да има таван на надценките от 20% за определени основни храни, определени от Министерски съвет. Но наред с това предвижда въвеждане на ограничение намаленията в търговските вериги да бъдат до 10% от цената. Освен това количеството стоки, които може да бъдат продавани на промоция, ще бъде до 25% от договорените количества с доставчика за годината.
Предложенията са неоправдани от гледна точка на защита на потребителя, тъй като буквално ограничават възможността гражданите да се възползват от по-ниски цени, заявяват от БСК. Проблем ще има и за доставчици, тъй като ще имат по-малко възможности за пласиране на продукция, посочват от работодателската организация. В момента редица доставчици на големи търговски вериги продават стоките си предимно на промоция и то в голям размер от например 25 или 50 на сто. Когато цените на стоките им не са намалени, хората купуват малки количества от тях, но при промоция продажбите нарастват значително.
Проектът на закон противоречи на логиката на пазарната икономика, където конкуренцията се изразява и чрез промоции, заявяват от БСК. Ограничението на промоция да бъдат продавани до 25% от договорените за годината количества ще създаде допълнителни проблеми. Възможно е предлаганите стоки на промоция бързо да бъдат изчерпани и да се наложи поръчването на допълнителни количества. Ако бъдат доставени допълнителни количества, може да бъде нарушено изискването до 25% от стоките да са на промоция. Но ако стоките на промоция бъдат изчерпани, търговецът също ще бъде в нарушение, защото е заблудил потребителите – в брошурата пише, че има намаление, а стоката в магазина липсва. В тази ситуация каквото и да направи търговецът, ще бъде в нарушение, посочват от БСК.
В момента много хора пазаруват в големите търговски вериги стоки само на промоция и то когато намалението е поне с 20 на сто. Тази възможност хората да купуват по-евтини стоки ще бъде забранена с проекта на закон.
Проектът на закон предвижда при изкупуване на земеделска продукция да има минимална надценка от 10% върху разходите на земеделските производители, и максимални надценки за останалите участници по веригата на доставки по отношение на някои групи храни. Това е неприемливо по своя антипазарен характер и може да доведе до допълнителна деформация на пазарната среда и увеличение на крайните потребителски цени, заявяват от БСК. Законопроектът не отчита спецификите на отделните браншове по отношение на производството и реализацията на продуктите, както и секторите, в които българските производители работят с надценка по-малка от 10%, допълват от работодателската организация.
Създават се условия такива производители да бъдат изтласкани от пазара поради по-високи неконкурентни цени, породени от нормативно определена минимална надценка. Българските преработватели няма да искат да купуват скъпа земеделска продукция, ако могат да намерят по-евтина от внос. Това важи в пълна сила за стоки като пшеница, слънчоглед, мляко, но не само за тях. Ако българските преработватели нямат избор и трябва да купуват скъпа българска земеделска продукция, това по никакъв начин няма да стимулира фермерите да инвестират, да използват най-новите технологии в съответния бранш и да намаляват производствените си разходи. От особена важност е производителите и преработвателите да запазят свободата си при договаряне цени на бързо развалящи се стоки и стоки с изтичащ срок на годност, заявяват от БСК.
Александър Йоцев, бивш зам.-министър на земеделието: Силно лобистки закон, не цели благото на потребителя
Този законопроект не е нов, той се движи в годините. Има промени, но промените в него не са за добро. Промените го правят силно лобистки, защото регламентира минимални надценки за едни, а максимални за други. Има минимални, гарантирани надценки за производителите на първична продукция, гарантирана печалба и то изразена в процент от себестойността. И максимални надценки за останалите участници във веригата на доставки. Какво се цели? Ако погледнете, не е нужни дори под лупа да го гледате този закон, ще видите, че всъщност се цели не благото на потребителя, за каквото трябва да бъде създаден един закон, да отговаря на обществените потребности, а се цели прехвърлянето на тежестта на разпределението на добавената стойност по веригата.
Държавата се прави на държава там където не є е мястото, а именно на пазара. Кучето е някъде другаде заровено. А именно в това, че ние не произвеждаме достатъчно, и за съжаление, не произвеждаме на ниво, което да ни прави конкурентоспособни на всеки един пазар, не само на българския. Нещо повече, ние се докарахме дотам, че загубихме нашия пазар. В момента трябва да се борим за нашия пазар. Но се бориш когато имаш производство, когато имаш предлагане, когато можеш на базата добра производителност да постигнеш такава себестойност и цени на производителя, които хем да го задоволят него, хем да направят безсмислен вноса. В закона няма такива предложения.
Държавата трябва да се занимава с политиките в производството. Пазарът е саморегулиращ се. Пазарът може да бъде регулиран само при някои изключително важни кризисни причини.
Този закон не е насочен към потребителите. Той е насочен към преразпределението на центъра на тежестта на добавената стойност. От това потребителят няма да получи по-ниски цени. Категорично го казвам. Откакто се заговори за това, че държавата ще се заеме с цените, цените скочиха. И който и да разказва как има тренд за намаление на цените, това са приказки за деца и юноши. Ние не произвеждаме достатъчно като ниво на качество и като количество продукция, която така да наводни пазара, че цените чрез естествен механизъм да бъдат намалени.
За търговците 20 на сто надценка заедно с всички разходи
Вносът няма да бъде изгоден и ще бъде ограничен
За търговските вериги няма да е изгодно да внасят определени храни.
Проблематично е въведеното с проекта на закон ограничение за търговска надценка от максимум 10% за вносителите на земеделски продукти и храни от страни извън ЕС, които не подлежат на преработка или клане, заявяват от БСК. Посочената надценка се изчислява върху данъчната основа по Закона за ДДС, което на практика включва и митнически сборове, транспортни разходи, застраховки, такси за фитосанитарен контрол, временен склад и др.
В резултат на това се ограничава възможността вносителите да реализират дори минимална печалба, което ще направи вноса икономически нецелесъобразен за редица стоки, допълват от БСК.
Ограничението представлява скрито ограничение на достъпа на чуждестранни стоки до българския пазар и особено силно ще засегне сезонни и чувствителни категории, като например плодове и зеленчуци, и може да се създаде съществено напрежение в двустранните търговски отношения със страни извън ЕС, както и да се наруши правната сигурност за компаниите, ангажирани с внос, пише в становището на БСК.
За разлика от първоначалния вариант на проекта на закон, където се допускаше надценката за търговеца на дребно да се определя след добавяне на разходите по реализация, новият текст премахва това уточнение. Това означава, че всички логистични, търговски, маркетингови и административни разходи трябва да бъдат включени в максималната надценка от 20%.
От БСК обръщат внимание и на определението в законопроекта за “търговец на едро”. Проектът на закон така е написан, че в групата на “търговец на едро” влизат и търговски обекти, които продават както на крайни потребители, така и на малки търговци, което създава практически затруднения. Няма как ясно да бъде направено разграничение между продажбите на едро и на дребно, когато се правят от един магазин. Това означава да има различни цени в рамките на едно търговско пространство.
Несъвместимо е с правото на ЕС
Гарантират защитен пазар за малък брой производители
Фаворизира един конкретен бранш
Изискването в големите търговски вериги поне 80% от асортимента на млечни продукти да са от български произход гарантира защитен пазар за малък брой производители, без ясна връзка с интересите на потребителя, заявяват от БСК.
По отношение на млечните продукти законопроектът въвежда изискване поне 80% от целия асортимент в големите търговски обекти да бъде от български произход. Подобна квота не само нарушава конкуренцията но на практика фаворизира един конкретен бранш и гарантира защитен пазар за малък брой производители, без ясна връзка с интересите на потребителя, пише в становището на БСК.
За определен списък от други основни храни е предвидено в големите търговски вериги поне 50 на сто от асортимента да бъдат български продукти. Това се отнася за прясно месо от едри и дребни преживни животни, свине и птици, яйца, пчелен мед, пресни сезонни плодове и зеленчуци. Това крие риск от липса на предлагане на определени храни. Мярката противоречи на принципа на свободно движение на стоки в рамките на ЕС, който забранява налагането на количествени ограничения върху вноса и всички мерки, имащи равностоен ефект, между държавите-членки, посочват от БСК. Европейската комисия и Съдът на ЕС приемат, че подобни изисквания са несъвместими с правото на Съюза, тъй като нарушават общия пазар и поставят вносните продукти в дискриминационно положение, което е недопустимо.
Автор: Стефан Кючуков
trud.bg
