Както е добре известно, в България всеки разбира от всичко. Нито един истински българин не се терзае от мисълта, че няма необходимото образование в сферата, която компетентно коментира. Дипломите са за глупавите, той по рождение си знае. И всеки, който не е съгласен с неговото мнение, е глупак.
Винаги са ме впечатлявали хора-пенкилери. Например има опит в областта на таксиметровите услуги, които представя като „логистика в областта на транспорта“, но няма никакви интелектуални и морални задръжки да коментира газовите потоци, ядрената енергетика и възобновяемите източници. Или геополитиката, която е като детска книжка с картинки за него и не крие никаква загадка. Туй някакви си дипломати само се правят на важни, той гледа откъси от срещите на световните лидери и вече ЗНАЕ. След което прави и невъзможното да осведоми света за мнението си. Ако имаме късмет, то само си го пише на стената във фейсбук, където го чете само майка му. Ако нямаме късмет, го виждаме по телевизии и медии да разсъждава върху геополитиката, световните лидери, влиянието на Меркурий и невербалната комуникация, която забелязал и тя му е разяснила всичко.
Само в България има назначени чиновници, които дори не знаят длъжностната си характеристика. Само в България общински съветници и народни представители не четат какво гласуват и гласуват така, както им каже лидера, без да допуснат кощунствената мисъл сами да прочетат и осмислят гласуванията си.
Само в България има системни анализатори – кой преводачка от времето на Тодор Живков, кой международно известна крадла на кремчета, кой миндилски миндянин, кой розов професор по нещо си, които без срам и свян ръсят премъдрости от телевизиите, на които всеки нормален човек не само би се смял, ами и жалостиво би организирал специализирана здрава помощ за „анализатора“. И подчертавам, че това е общонационално явление. Ясновидци, гадатели, учители, не знам какви си, уверено и убедено коментират военна техника на САЩ и Русия, че и на други държави, изказват мнения за военни стратегии и предвиждат как би се развила някоя война или геополитическа ситуация.
Българинът по рождение всичко си знае и много мрази някой да му казва, че не разбира и не може да си коментира каквото си поиска. Професионалистите стават все по-малко, образованието все по-некачествено, а синдромът на Дънинг-Крюгер – все по-изявен. И стигаме до ситуация, в която полезните идиоти стават навсякъде фактори и не остава нито един мислещ, който да спре лавината от глупости, която ни залива ежедневно.
Елена Гунчева-Гривова