Не престава да ме изумява едно явление в България. Въпреки, че съм българка и би трябвало да разбирам манталитета на сънародниците си, признавам, че това явление остава плътно затворена книга за мен. Това са партийните страсти. Партиите са инструмент за участие в политиката и властта. Толкова. По какъв начин на българска територия ги превърнахме в религии, не ми стана ясно. И това не е само от сега. Алеко Константинов с тънка ирония и сарказъм описва политическия живот в България по негово време, включително в изключително забавния разказ "Бай Ганьо прави избори".
Хора уж нормални, при влизането си в партия, освирепяват. Започват да гледат на партийния лидер като на божество, а неговите думи – свещени писания. Всяка критика, която за мен е нормална, към партийния лидер – божество, се приема за ерес, която трябва да се наказва. Не е нормално това! Привържениците на партии са по-зле дори от футболните фенове, които защитават любимия си отбор.
Познавам нормални хора, които като станаха привърженици на партии, загубиха човешки облик и започнаха като папагали да повтарят едни и същи мантри на партията, при пълен отказ от мислене.
А в България има много партии. Над 120 действащи!!! И непрестанно се създават нови, макар и, ако се замислите, идеологиите не са чак толкова много – ляво, средата, дясно, консерватизъм и либерализъм и това е. Дори и зелените да сложите, пак 120 няма да направят. Ама не стигат. Явно се стремим към черешката на демокрацията – всеки българин – лидер на партия.
За да е работеща една партия, нейният пиедестал трябва да са целите и идеите, не личностите. Лидерът трябва да бъде критикуван и контролиран. Трябва да се прави банка "кадри", а не банка "орки" в партията. Вместо крясъци и клетви по врага – идеи, платформи и планове как да се реализират. Целта на всяка партия е да вземе властта. Но гледайки българските партии, оставам с впечатление, че освен да си представят как ще станат министри и ще раздават обществени поръчки на свои хора, други идеи какво ще правят с властта няма.
Разделението в обществото по партийна линия, е жестоко. В това няма никакъв смисъл. Аз например имам приятели от целия политически спектър, дори да не им одобрявам партиите. Със смислен човек винаги може да намеря общи теми и да избягваме противоречията. С немислещ човек, такъв, който се кълне в Спасители от партии и повтаря като папагал партийни мантри, никога не мога да се разбера. Отвращават ме немислещи хора.
Трябва да разберем едно – всички сме българи. И дабългерианци, и възрожденци, и гербаджии, и депесари, и итънианци, и величия, и мечове и т.н. и т.н. Няма как при вземане на властта да се изгорят на клада всички други партии или да се изселят. Както и в България има няколко основни религии. Основно е православието и то трябва да се пази, насърчава и поддържа. Но трябва да сме толерантни и към мюсюлманите и католиците. Те също живеят по нашите земи от векове. И са част от българския народ. Това ни е народът – хубав, лош, това е. Целият. И трябва да ни обедини държавник, за когото партията е България. И който може да използва всеки, без значение от партията му, стига да е полезен за общото дело.
Предлагам да смирите малко партийните страсти и да мислите за България. Тя е важна, не партийните ви вождове. Бъдещето на България не се изчерпва с Вашата партия и нейното бъдеще. България я е имало и преди партиите Ви, и ще я има и след партиите Ви.
Бъдете мислещи хора. Българи. Това е първото. Другото е за разгоовори на бира и партийни сбирки.
България е важната! Бог да пази България!
Елена Гунчева-Гривова
