Най-напред се чуха вайкания за Демократичната общност, която била „в ступор“. Тоест, в превод – въпросната общност, горката, изпаднала в „състояние на обездвиженост и вцепененост, при което не може да се мисли ясно, въпреки че пострадалият е в съзнание“. И това се случило заради бъркотиите в ПП/Продължаваме Панаира.
С-труп-орясване заради Кирчо.
Е, не бива чак толкова да се надценява влиянието на шмекериите му, те никога не са били особено изобретателни, но пък, в замяна на това, са пределно нахални. Ако мине далаверата – добре, ако не мине – няма проблем, ще се пробва с друга.
А и Българското Лековерие е безпределно, поне за Демократичната общност това е безспорно. Но не бива, все пак, да я обиждат с твърдения, че е в някакъв ступор. Друго е заболяването – амнезия, добре стимулирана през последните три десетилетия. Тя трябва да омекоти в някаква степен разочарованията, породени от крушението на „дясната“ идея, която пък никога не е била достатъчно ясно и убедително артикулирана.
Впрочем, тази идейна импотентност е присъща не само на партиите, които днес едва оцеляват, мимикрирайки като някакво подобие на „дясното“. В по начало нечистата игра, която тук е представяна за „политика“, партиите не залагат идеи, а водачите си, които рано или късно биват пожертвани.
Ето, Симеончо се задава – кой ще ти мисли за някакви идеи. Дори не забелязват разкошното внушение на някои наглед незначителни факти – например, когато една женица му подарява сако с цели 77 джоба!
Или пък Костов си отива – но колективната амнезия на някои общности вече е поразила в някаква степен Истината. И похожденията из политиката на този, сякаш невъзможен за „дясното“, персонаж вече се представят като напълно приемливи.
Забравата се оказа неговият най-сигурен съюзник и „общността“ усърдно й се отдава. И това, изглежда, ще продължава до края на съществуването й – докато се събуди мъртва, както в негърският фолклор се казва за човек, издъхнал блажено в съня си.
Може да припомним тук и едно малко известно твърдение на Хемингуей за българските първенци – според него, това са хора, поели достатъчно знания, за да загубят способността си да останат честни. И в наши дни мнозина без колебание се отдават на това превращение – те могат да проявят безчестие и към самия Живот, дори са готови да му скроят някой номер.
И Кирчо с лекота изигра поредният си номер – хвърли оставката си и това се оказа достатъчно за най-доверчивите му поклонници. Направи го хитро, с ловкостта на стар чейнчаджия – яви се сам на пресконференцията, на която обяви решението си и така съвсем категорично се дистанцира от дребосъка в партията си.
По този повод, Асен Василев пък се появи сред цяла навалица от съпартийци, включително и Лена Бориславова. Асен ще го бъде, щом като издържа отровните погледи, които тя му хвърляше, вече от третия ред на миманса – един по-чувствителен човек направо би се разтопил от тях.
Но сега важният въпрос е, ще успеят ли да разделят сиамските близнаци Кирчо и Асен? По света има вече немалко успешни операции, но те са изключително сложни. Бойко обаче не си пада по деликатните обноски, той е свикнал да цепи направо с брадвата.
Тъй че, вероятно ще има жертви, но независимо от това, Сектата ще се опита да ликвидира циркаджиите – сигурно ви е известно, че немалко от сиамските близнаци са били главната атракция по циркове и панаири.
След първоначалното стъписване, телевизиите – главно те – отвориха мелницата за празни приказки. Те така и не се научиха да допускат в студията си само хора, които имат да кажат нещо ново – в случая за циркаджиите. А и не се сещат да използват един много важен в случая въпрос: „Защо мълчахте досега?“
Така че, телевизиите ще продължават да ни отегчава с нескопосаните си представления. А най-важният въпрос – как бе харизана държавата – ще си остане без отговор.
Кирчовци се настаниха, и то светкавично, в българската политика – а тя преглътна без съпротива неясната им или направо фалшива репутация и образованост, това бяха и си останаха някакви случайници.
Но, въпреки това, дори не им се наложи да залъжат простолюдието с някакви идеи – то пък беше мотивирано да ги подкрепи единствено заради пределната си нетърпимост към Статуквото. Това обаче, както е известно, е най-лошият избор: когато омразата и гневът заслепяват Разума.
Така се случи най-лесният преврат в новата българска история – при това извършен от някакви анонимни хора, които са си въобразили, че са нещо като нинджи, обаче от тия, които се подвизават в тъпоумните електронни игри за деца-идиотчета.
„Нинджите“ бяха смаяни от успеха си – поне толкова, колкото и Политическата Секта. На нея специално й беше нужно доста време, за да схване, за нуждите на чий замисъл бяха ангажирани кирчовци – и дали те изобщо фигурират в някакъв замисъл. И понеже по начало Сектата бавно съобразява, тя пропиля още време, докато схване, че е изпързаляна от банда невзрачни оособи.
Още известно време Сектата загуби, за да се убеди окончателно, че няма никаква геополитика в това странно превземане на държавата – само празни приказки, нищо повече, включително и идиотските измишльотини на Кирчо за срещата му с Байдън, от която дори дементният американски президент допълнително се вцепенил. Затова сме длъжни да отбележим още един ступор, за да сме коректни с Историята.
Локуми за балами – ей с такава „геополитика“си имахме работа.
После дойде ред на шмекериите с американските кораби с втечнен газ, които триумфално пореха световния океан, за да ни отърват най-сетне от газовия ботуш на руските изедници. И това го имаше, и тия лъжи бяха част от реквизита на историческия чейнч, осъществен от фирмата „Кирчо и Апапи“. Но когато втечненият газ се запиля нейде в океанската пустош, американците набързо зарязаха нашите юнаци – стана ясно, че на тях не може да се разчита, освен за някакви плиткоумни домашни операции.
Тъкмо това се и случи. Четири години, че и повече дори, кирчовци се упражняваха по всевъзможни начини с държавата. А Сектата позорно изтърпя това. Сега се надява да получи опрощение и за този си грях.
Но срамът, че толкова лесно може да бъде превзета една държава, и то от някакви хашлаци – този срам ще си остане може би завинаги.
Ами Народът – да не забравяме и неговата опустошителна наивност – той за какво опрощение ще се надява?
Чува се, че част от Климактериумът продължавал да харесва трапчинките на Кирчо Траволта, без изобщо да се интересува от трапчинките в мозъка му.
Видяхме вече дори опити да бъде героизиран – един районен кмет го нарече по телевизията „знаме“, а партията му/ПП доказала, че не е като другите.
Човек може да полудее, когато си даде сметка, че целият харчлък на Кирчо са няколкото левчета, дадени за онзи картон, на който беше написал „Аз съм Кирил Петков и не ме страх“ – и от който, може би, тръгна всичко.
Много сме лесни, наистина – и келявата ни политика, и келявата ни държава, а и клетият народец също.
И няма защо да крием това.
Кеворк Кеворкян
trud.bg