Стъки все още живее в 90-те. Във времето, когато можеше да заключиш някого, да го заплашиш на тъмно и всичко да си остане там. Времето, когато мутрата беше цар, а страхът беше закон. Той все още мисли, че силата е в юмруците, а правото е на страната на този, който има по-добър адвокат и повече пари.
Само дето времето се смени.
Той заплашва едно момиче с иск за 100 000 лв., без да осъзнава, че всъщност води война с хиляди хора онлайн. И в тази война парите и адвокатите не помагат. Защото срещу себе си имаш нещо, което не можеш да купиш или сплашиш – общественото мнение.
Преди 20 години това щеше да мине. Записът щеше да "изчезне", момичето щеше да се скрие, а вие щяхте да четете във вестника как "нямало данни за престъпление".
Днес обаче заплахата не сплашва. Тя се превръща в мем. Записът не изчезва, а се споделя хиляди пъти. И срещу мутрата не стои една уплашена жертва, а хиляди хора, които са готови да му съсипят репутацията, бизнеса и бъдещето.
Това, което този случай показва, е просто. Мутрата, в класическия си вид, е като тиранозавър в света на бозайниците. Все още е голям и страшен, но е еволюционно обречен.
Епохата на тъмния ъгъл свърши. Сега всеки ъгъл е осветен от милиони екрани.
Добре дошли в бъдещето.
Nik Ray