По стар фелибелийски навик, събота започва жежко. В очакване на обедното включване от ада, когато ходенето на слънце оставяме на чуждите туристи, които наивно са допуснали да ги влачат на 40 градуса жега из камънаците да им показват къде Филип Велики е държал реч и къде Спартак си е купувал колани, седим на хладно и разсъждаваме за живота и всичко останало. 42 вероятно е отговора, но ме мързи да се обосновавам.
Минавам бегло през световната политика, за да съм в час с новините и да не пропусна нещо интересно. След като вчера всички се посветихме на Пумен и "Мяу, бе!" с обзалагания дали и кога ще хванат шуменското коте и пернишкия син, днес е редно да обърнем поглед към по-сериозните неща.
Израел в пълна сила се потапя в божествените откровения и по-специално в "око за око" и "зъб за зъб", като установява какво е да ти се изсипват постоянно ракети на главата и домовете ти да се разрушават. Цирикането откъм Светата земя за съжаление не предизвиква очакваното състрадание, а по-скоро усещане, че има справедливост и равновесие във вселената.
Все повече хора започват да се интересуват от география и по-точно къде се намира Иран и колко е голям. Установяват, че е колкото няколко европейски държави, взети заедно и леко се респектират. Тези, можещи да четат повече от три реда, се сещат, че Иран е наследник на Персия – сещате се – цар Ксеркс, Вавилон, Висящите градини на Семирамида, Поема за Гилгамеш, Портите на Изида и т.н. и т.н. Тоест – хората си имат история, чувстват си се наследници на хилядолетна империя, знаят, че са силни и определено се дразнят от конски мухи.
Все по-малко хора се интересуват от Зеленски и клета майка Украйна. Там нещата са на финал, но всички толкова са отегчени и раздразнени от постоянните претенции на украинците, че наистина ще си отдъхнат, когато всичко това приключи.
ЕС все повече заприличва на психиатрична клиника, където пациентите са взели управлението. Във време, когато война дебне навсякъде, начело на ЕС са няколко кокошки. Да ме извиняват кокошките, те са полезни животни.
България се бори да си запази лева. И лъва. Може и пумата. Впрочем някои приемат появата на пумата около Мадарския конник като знак, че левът ще победи. Все пак и пумата е от семейство Котки. Нищо, че пУмияри се опитват да унищожат лЪва и да го превърнат в овца.
Може пък пумата да я изберем за символ на България! Пума в цирк няма. А и ще ни отива. Лъв на свобода в България няма. Ама пума има. В Пумен!
Жега е. И буквално и преносно. И когато жегата настъпи, трябва да си готов!
Елена Гунчева-Гривова