Пия сутрешното кафе и си мисля да си отворя ли устата или да правя, това дето изобщо не го мога – да си мълча и да надзъртам от дупката. В тоз подем и ентусиазъм най-много да си изкарам съботно някое завиране по темните дупки и псуване от ентусиазираните обединители. Пусто, като не мога да мълча! Пак ще си намеря белята явно.
📍Към една обявена за гражданска инициатива с първа космическа се ориентираха партии и дотърчаха като линейки да яхат и да лъскат потъмнял имидж . И не само една!
📍Една партия (без значение коя) успя да яхне.
📍Най-скъпоструващата зала в България беше платена от някой.
📍Присъства и се прави на главно действащо лице един, дето по-старите протестъри го помним като лайномет и изпълнител на поръчки на Баце. Заедно със журналистите от тогавашната си агенция, разбира се! Как стават тез вълшебни превъплащения за мен лично е напълно необяснимо. Освен логиката да е една и съща. Знам ли!?
📍Когато нещо започва и тръгва по един и същи начин и от едно и също място как да повярваш, че ще е различно? Дали ще е юмрук или искане за референдум разликата в случая не е особено съществена.
📍Хайде, холан! Като чуя за обединение и започвам да се плаша. Нали 2020 г. се обединихме със жълтопаветниците! И как завърши това към днешна дата?
Оставих си здравето и близки приятели по площадите. Ядохме бой на Кървавата сряда. Не ми се искат повече разочарования и губене на време. Още повече, че вече се носят клюки от задкулисието, които са много различни от видимото и желаното. Аз боец на Баце във войната му за надмощие не ми се ще да ставам, дори и да е само клюка. Да се оправя както може, НО без мое участие!
Валентина Милова