Комисията за защита на потребителите заведе колективни дела срещу фирми за бързи заеми с цел отмяна на някои от клаузите на договорите за кредити.
За да получат обратно платени суми, хората трябва да водят самостоятелно дело
Комисията за защита на потребителите заведе колективни искове
Може да участват в съдебния процес
Над дузина колективни иска срещу фирми за бързи кредити заведе Комисията за защита на потребителите, а целта е съдът да обяви за нищожни клаузи от договорите за потребителски заеми с мотива, че са неравноправни. Клиентите на тези фирми имат срок от един месец след публикуване на обявата да заявят пред съда, че искат да вземат участие в делото. Но дори да не го направят, решенията на съда може да имат ефект върху вноските по заемите им.
До завеждане на колективните искове в съда се стигна след като председателят на КЗП Мария Филипова издаде задължителни предписания за прекратяване на практики на редица фирми за бързи заеми и промени на клаузи от техните договори за потребителски кредити. Част от предписанията бяха изпълнени, но някои фирми се не съобразиха напълно с предписанията на КЗП и затова въпросът стига до съд.
“След като съдът допусне колективен иск, той разпорежда разгласяване и определя срок (1 месец), в който засегнатите могат да подадат заявление до съда за участие. Целта е тези лица да придобият процесуално качество и право да извършват процесуални действия по делото. Смисълът да се включат хората е, че стават участник в самото дело: съдът им изпраща съобщения, може да искат събиране на доказателства, да правят възражения и изобщо да “помагат” на иска да се докаже”, обясни пред “Труд news” Мария Филипова. Но решението на съда има действие и за тези, които не са подали заявление за участие в процеса, освен ако изрично са заявили, че няма да участват.
При обявяване от съда на клаузи от договорите за неравноправни това означава, че та “са нищожни и не обвързват потребителите. Съдебното решение по колективния иск задължава търговеца да преустанови използването им, а самите клаузи се третират като непородили действие в засегнатите договори. Това следва както от закона, така и от утвърдена съдебна практика”, обясни Мария Филипова.
След обявяване на клаузи по договорите за нищожни, фирмите за бързи заеми не може да се позовават на тях при събирането на пари от клиентите си. Но за вече платените суми всеки клиент може да заведе отделно дело, с което да поиска направени плащания по отменени от съда клаузи да му бъдат възстановени. “КЗП предявява колективни искове за прогласяване на нищожност/преустановяване и публикува обявления за присъединяване. Тези искове не присъждат автоматично връщане на платени суми от хората. За възстановяване потребителите обичайно предприемат индивидуални действия – извънсъдебно искане към търговеца с позоваване на решението или индивидуален иск (при спор), като могат да се позоват на влязлото в сила колективно решение. В обявленията на КЗП ясно е посочено, че внесените искове са за прогласяване на нищожност на конкретни клаузи, а не за обезщетения”, коментира председателят на КЗП Мария Филипова.
Мария Филипова, председател на КЗП, пред “Труд news”: С промени в закона няма да е нужно всеки да води дело
– Г-жо Филипова, КЗП е завела редица искове пред съда срещу фирми за бързи кредити с искане да бъдат обявени за неравноправни клаузи от договори за потребителски кредит. В обявленията на КЗП е посочено, че в едномесечен срок всеки потребител може да заяви пред съда, че желае да вземе участие в процеса. Какво става с хората, които не се включат в процеса? Сами ли трябва да водят дело за отпадане на неравноправните клаузи?
– По действащия ред решението по колективния иск има действие и спрямо незаявилите участие, освен ако те изрично са заявили пред съда, че ще се защитават самостоятелно. Те могат да се позоват на решението, когато търсят последици за своите договори (например да оспорят начисляване по нищожна клауза). Ако желаят връщане на платени суми, трябва да предприемат индивидуални действия – извънсъдебна покана до търговеца за доброволно плащане или завеждане на съдебен иск.
– При проверките на КЗП има ли установени много случаи на граждани да бъдат давани “бизнес” кредит, за да бъдат заобиколени правилата за защита на потребителите?
– В КЗП постъпват и сигнали за практики, при които на физически лица се предлага кредит единствено ако регистрират фирма и сключат договора като “бизнес” заем. Такива случаи има, но по нашите наблюдения не са многобройни и понякога става дума за по-значителни суми. Напомняме, че компетентността на КЗП е по потребителски правоотношения (между търговец и физическо лице – потребител). Когато има индикации за заобикаляне на правилата чрез формално “преминаване” към кредити за юридически лица, анализираме фактите по всеки сигнал и при наличие на данни за нелоялни практики предприемаме действия по Закона за защита на потребителите, а при необходимост съдействаме с други компетентни органи. Призоваваме гражданите, на които се поставя условие първо да регистрират фирма, да подават сигнал до КЗП и да пазят всички документи и кореспонденция.
– Наскоро Министерският съвет прие промени в Закона за защита на потребителите. С тези промени хората пак ли ще трябва сами да водят дела за изплащане на обезщетения при некоректно поведение на търговец или при наличие на колективен иск ще могат да получат обезщетение на база съдебното решение?
– Министерският съвет одобри проект за изменения на Закона за защита на потребителите за въвеждане на Директива (ЕС) 2020/1828. Проектът предвижда представителни искове не само за преустановяване/забрана, но и за средства за правна защита (включително обезщетение, поправка, замяна, намаляване на цена, прекратяване и възстановяване на платеното), като КЗП и квалифицирани организации ще могат да ги предявяват. След влизане в сила и при постановяване на такова съдебно решение, неравноправните клаузи ще отпадат за засегнатите, а механизмът за удовлетворяване (разпределяне/изплащане към засегнатите) ще се прилага по решението и закона, без да е нужно всеки потребител да води отделно дело.
Такса от 20 лв. за съобщение на телефона и обаждане
Включват в договора, че може да кажат за дълга на шефа
Искат цялата сума при 7 дни забавяне на вноска
Една от фирмите за бързи кредити е записала в общите си условия, че ако кредитополучател не изпълни някоя точка от договора за кредит, фирмата за бързи заеми може да подаде информация за дълга във фирмата или организацията, където човекът работи. Това е една от клаузите в общите условия за потребителски кредити, срещу която Комисията за защита на потребителите е завела колективен иск в съда.
Същата фирма за бързи заеми е включила в общите си условия, че ако клиент не изпълни някоя точка от договора, може да получава телефонни обаждания и съобщения (SMS) на мобилен телефон, с които да му се напомня, че има просрочени вноски, както и по този начин да бъде уведомяван за обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията му. В общите условия пише още, че при забава на плащане с над 20 дни може да бъдат залепени стикери за задължението на видно място, включително на входната врата на жилището, а човекът може да бъде посетен на работното място или на домашния адрес. Това са практики, които със Закона за лицата, обслужващи кредити, и купувачите на кредити бяха забранени за прилагане от фирми, които събират дългове. В закона дори е записано, че не може да звънят на длъжника от 20 ч. вечерта до 7 ч. сутринта, както и през почивни и празнични дни. А в конкретния случай възможността кредиторът да лепи бележки, да ходи до работното място на длъжника и да му се обажда по телефона е записано в самите общи условия на фирмата за бързи заеми.
Общите условия на една от фирмите за бързи заеми предвиждат, че при забава на плащане на вноска с над седем дни кредиторът има право да обяви целия заем за предсрочно изискуем, включително и чрез съобщение по имейл. За това от КЗП също са завели колективен иск в съда.
Една от фирмите за бързи заеми взима такси при забавяне на вноска. При два дни забавяне на вноска таксата е 20 лв., като тя е за обаждане по телефона, изпращане на кратко съобщение на телефона и на имейл. При забавяне от седем дни освен първите 20 лв. начисляват още една такса от 30 лв. При забавяне от 20 дни слагат още една такса от 30 лв., а при забавяне над 31 дни още 50 лв.
Проблемните кредити с 30% увеличение
Необслужвани са заеми за над половин милиард лева
Общият размер е 7 млрд. лeва
Размерът на необслужваните кредити, отпуснати от фирми за бързи заеми, към края на месец юни е 526,8 млн. лв., показват данни на БНБ. Те нарастват с 30,3% (+122,6 млн. лв.) в сравнение с края на юни миналата година, но спрямо края на месец март тази година намаляват с 3,9% (-21,2 млн. лв.). Това намаление може да се дължи на това, че част от проблемните заеми са продадени на компании за събиране на дългове.
Към края на юни вземанията по кредити на дружествата, специализирани в кредитиране (добили популярност като фирми за бързи заеми), са 7,065 млрд. лв., при 6,014 млрд. лв. година по-рано. В рамките на 12 месеца те се увеличават със 17,5% (+1,052 млрд. лв.). Върху размера на кредитите оказват влияние и нетните продажби на заеми от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 179,8 млн. лв.
По отношение на сроковете, преобладават кредитите над 5 години, които са в размер 3,418 млрд. лв. За година те нарастват с 21,7% (+610,5 млн. лв.). Делът на тези заеми в общия размер на отпуснатите заеми от фирми за кредитиране е 48,4%. Заемите със срок между 1 до 5 години са 1,471 млрд. лв. Те нарастват с 12,3% за година. Заемите със срок до 1 година са в размер на 1,649 млрд. лв., като за година нарастват с 10,6%.
trud.bg