Стефан Стамболов е съсечен с два ятагана и дълъг войнишки нож.
Оръжието е намазано с отровен зехтин
Фердинанд иска не само политическото, но и физическото отстраняване на заклетия русофоб. В замяна империята ще признае короната му
Легенда, която се оказа истина, реши грозното убийство на Стефан Стамболов. Говорело се, че държавникът носи ризница срещу куршуми. Затова не е застрелян, а съсечен с хладно оръжие. Намазано с отровен зехтин, за да подлюти раните.
След трагедията съпругата държи ампутираните длани в спирт и ги показва на журналисти. "Тези ръце сложиха короната върху главата на Фердинанд, който за благодарност уби мъжа ми!", повтаря тя.
„Вярност и постоянство“, стои върху родовия герб на Кобургите. Девизите обаче са затова да не се спазват. Фердинанд иска не само политическото, но и физическото отстраняване на заклетия русофоб Стамболов. В замяна империята ще признае короната му. Само ден след покушението император Николай ІІ наистина приема българска помирителна делегация.
Заедно с княза в заговора са Григор Начович, известен като Велзевул, и професионалният атентатор Наум Тюфекчиев. Двамата имат лични причини за мъст. Официозът "Свобода" е наклеветил Начович в кръвосмешение с дъщеря му. Братът на Тюфекчиев пък е сред жертвите на Стамболовия режим.
Григор Начович организира покушението.
В края на ХІХ век най-търсени са бронежилетките марка "Дове". Григор Начович има стари връзки с Виена. Там е учил, въртял търговия, бил е дипломатически агент. В австро-унгарската столица купува две брони "Дове". Едната запазва за себе си, другата дарява на Стамболов. Двамата ги сближава яростното русофобство.
Своята ризница Начович носи като министър на финансите в Стамболовия кабинет. През 1888 г. отива в Букурещ по държавни дела. На 4 септември хваща обратния влак за Гюргево. На гара Баняса в купето влиза мъж, вади револвер и от упор изпразва барабана в министъра. Похитителят е Симеон Киселов от нашето букурещко дипломатическо агентство. Той не е на себе си, защото Начович го е уволнил за злоупотреби.
След като Киселов прибрал пищова, Начович се поопипал и установил, че е невредим. Събрал куршумите, които се търкаляли по пода като лешници, и продължил пътя си. Към 9 часа вечерта благополучно минал Дунава. "В Русе се съблякъл и видял, че е ударен четири пъти: под дясното рамо, под лъжичката, в кълката, под дясната мишца, но кожата нигде не пробита", описва попаденията вестник "Свобода".
Цяла Европа е озадачена от чудодейното избавление на българския министър. Плъзват различни версии. Вестник "Народни права" например предполага, че Начович оцелява, "защото барутът на патроните е бил развален или пък защото разстоянието на вистрела е било съвсем малко".
Никой не подозира, че Велзевул дължи живота си на ризница, чиято надеждност наистина възхищава. В края ная XX век депутатът Иван Палчев проби с джобното си ножче модерната бронежилетка на наша синя каска в Камбоджа. Невероятно е, но старата направа се оказва далеч по-сигурна!
Докато е в правителството, Григор Начович ревниво пази тайната за своята и Стамболовата куршумена защита. На 18 ноември 1892 г. обаче си подава оставката и минава в опозиция. Бишият приятел на премиера мутира в един най-лютите му врагове.
През 1894 г. излиза на светло кабинетно блудство. Стефан Стамболов и министърът на труда и земеделието Панайот Славков са развратничели из столицата. Обект на покварата била съпругата на бившия военен министър подполковник Михаил Савов. Деянието било локализирано в няколко къщи, където е отвеждана скришом.
С Панайот рогоносецът не се занимава, обявява дуел на Стамболов. Секунданти на Савов стават офицерите Христо Петрунов и Стилиян Ковачев. От своя страна премиерът избира за пълномощници външният министър Димитър Греков и подполковник Васил Кутинчев. Велзевул наблюдава отстрани интригата, потрива ръце, но го мъчи мисълта за ризницата. Вижда на улицата дворцовата персона Добри Ганчев и бърза да го информира.
"Гр. Начович, при таз среща, счете за нужно да ме помоли да обадя на полк. Ковачев, че Стамболов бил носел ризница – свидстелства Ганчев. – Той знаел това от достоверно място. Достоверното място било той сам, защото таз ризница той я бил купувал за Стамболов във Виена, кога бяха приятели и когато и двамата се преследваха от русофилите. Такваз също ризница носел и Гр. Начович в деня, кога Симеон Киселов стреля в него в Букурещ."
Дуелът не стига до гърмене с пищови или кръстосване на саби. Остава като куриоз в хрониката на онова байганювско време. Подкопава обаче и без това разклатеното Стамболово управление. Премиерът подава оставка и на 19 май 1894 г. кабинетът пада. Тълпата го изпраща с викове: "Долу блудника! Долу тиранина!" Оттук насетне делниците на Стефан Стамболов минават между живота и смъртта.
Тайни агенти вървят по петите му. Нощем стражари охраняват вратите на дома, не позволяват на никого да влиза и излиза. Прекъснат е телефонът. Отказват му задграничен паспорт да се лекува в чужбина. Претърсват международните влакове да не би да избяга. Води се следствие, готвят му Държавен съд.
Григор Начович отново е министър в народняшкото правителство на Константин Стоилов. Неговата мисия в сянка е да поддържа връзка между кабинета, двореца и Наум Тюфекчиев. Фердинанд скърца със зъби, защото Стамболов дава интервю за "Франкфуртер цайтунг". Там се гаври с неговата особа: "Не, князът няма да спечели нищо от тази унизителна hermaphrodite политика."
"Аман, гледайте да ме отървете от този Стамболов!", шепне монархът в ухото на колебливия Стоилов.
В „Кроежът за убиването ми“ Стамболов сочи, че е организирана шайка от 10–15 главорези, които да го ликвидират. „Начович дава пари на Н. Тюфекчиев, за да поддържа разбойниците“, пише той. Тюфекчиев е учил пиротехника в Белгия, търгува с оръжие, познава бронежилетките. Участва в почти всички заговори и политически убийства в края на ХІХ и началото на ХХ век.
Гърмежи с пищов срещу Стамболов са рисковани, преценява професионалистът. Ще бъде даден само един изстрел във въздуха за начало на акцията. После ще се действа с хладно оръжие. В навечерието на екзекуцията два ятагана и дълъг войнишки нож старателно са наточени и намазани с отровен зехтин.
На 3 юли 1895 г. жертвата е накълцана насред София от тройката Боне, Халю и Талю. Заради жегата този ден Стефан Стамболов бил без ризница.
Автор: Росен Тахов
trud.bg
