С началото на Конклава в Рим ще си позволя да споделя единствено моята надежда за църквата и нейната посока. Вече обясних защо не е редно да правим обратното, като си одумваме/критикуваме публично общностите, семействата, църквите.
През 2013-та се надявах за папа да бъде избран кардинал Робер Сара от Гвинея. Човек с дълбоките богословски познания на Бенедикт и авторитета на Йоан Павел Втори. Автентичен стожер на Християнството в неговата традиционна и непреходна форма. Уви, тогава кардинал Сара бе на 68 години, но днес вече е на 80 и поради това шансовете му са малки.
За щастие, обаче, кардинал Сара остави (или води?) след себе си цяла школа от африкански кардинали, дълбоко убедени в традиционната и непреходна автентика на църковното учение. Те са и хората, които водят църквата на континента, където тя расте с най-бързи темпове, следователно там, където се намира и бъдещето ѝ. Именно на тях, кардиналите от Африка, възлагам надеждите си църквата да остане онази непоклатима скала, пред която портите на ада няма да надделеят.
В крайна сметка, каквото и да става, католиците вярваме, че решението ще бъде взето на място далеч от този свят, поради което и ще го приемем, както винаги сме правили.
Кристиан Щкварек