Симеон Николов е дългогодишен дипломат, бивш зам.-министър на отбраната и главен експерт в Администрацията на президента. Член на УС на Българско дипломатическо дружество. Основател и главен редактор на електронното издание „Експерт-БДД“ за анализи в областта на международната политика, сигурност и дипломация. Директор на Центъра за стратегически изследвания в сигурността и международните отношения.
– Г-н Николов, напрежението преди срещата между Путин и Тръмп в Аляска бе огромно, сякаш се очакваше да се случи нещо, което да тласне към мир ситуацията в Украйна. След срещата обаче повечето наблюдатели твърдят, че не се е случило нищо. С празни ръце ли си тръгна Тръмп, както коментира АП? Имаше ли за Вас изненада от случилото се в Аляска?
– Прекомерните очаквания на някои се дължат на неразбиране на комплексния характер и сложността на множеството проблеми, на непознаване на дипломатическата практика и закономерности в преговорния процес, а при други – на обременена политическа пристрастност към едната или другата страна на конфликта или просто на пропагандни прийоми. Разбира се, че не можехме да очакваме „чудо“ от първата среща на двамата президенти. Между готовността за преговори и успешните решения има твърде широка сива зона на политиката, позната истински само на дипломатите.
Вторият важен момент се състои в това, че интересите на двете велики сили не се простират единствено до войната в Украйна и очаквано въпросите от сферата на разоръжаването и икономическите връзки заеха определено място. Недостатък в комуникирането им е, че не бе споделена нова информация за намеренията в тези важни направления, от които в голяма степен зависи и разбирателството и международната сигурност. Да не забравяме и геополитическите им интереси, например стремежа на САЩ да бъде подкопана връзката между Москва и Пекин, както и да бъде изтласкана на Русия от Кавказкия регион.
В предходни срещи на пратениците на Тръмп в Москва са били отработени много въпроси, което позволи да се случи срещата между двамата президенти. Затова не е справедливо и коректно да се твърди, че тя не е донесла „нищо“. Ако това беше така, Тръмп щеше да си тръгне на петата минута, както предварително беше заявил. А и не наложи нови санкции на Русия, с които заплашваше преди срещата. В интервюто си за Fox News президентът Тръмп подчертава, че „Преговорите имат голям напредък, въпреки липсата на сделка. Съгласихме се с Путин по много, много точки. Останаха само няколко. Сега зависи от Зеленски да доведе сделката докрай.“ Проблемът е, че Зеленски не е склонен на никакви отстъпки и е подкрепян в тази си позиция от най-големите европейски държави.
Аргументите на критиците, че срещата била кратка и „нищо“ не било постигнато, трябва да знаят, че съгласно дипломатическата практика всички въпроси се договарят предварително и на срещата на президентите само се официализират с или без някои дребни допълнения.
– Интересен и кратък коментар направи„Гардиън“: „Тръмп не постигна сделка за Украйна, но посъветва Зеленски да постигне сделка“. Как го тълкувате? Означава ли това, че Зеленски ще бъде под натиск да приеме мирно споразумение, независимо от условията?
– Странно, че не бе дадена гласност по казуса с нелегитимността на президента Зеленски и произтичащата от това валидност на подписването на какъвто и да е документ. Целта няма да бъде притискане на Зеленски или който и да е на негово място да приеме споразумение, независимо от условията, а да бъде убеден в първоначалните си нереалистични позиции.Не е възможно да искаш от побеждаваща в момента страна пълна и безусловна капитулация, а трябва да преговаряш. Какво би се случило с рускоговорящото население в четирите области, ако руската страна се изтегли? Какво ще предприеме украинската армия след възстановяването и превъоръжаването си? Освен това Тръмп предупрежадаваше Зеленски още от самото начало, че Украйна не може да победи Русия и трябва да търси споразумение, но той не го послуша,за което вина имаха разбира се европейските му съюзници.
Важното в постигнатото съгласие сега е, че най-добрият начин за прекратяване на война между Русия и Украйна е директното сключване на мирно споразумение, което би сложило край на войната, а не просто споразумение за прекратяване на огъня. Европейските страни от „Коалицията на желаещите“ искаха обаче, да отложат преговорите за териториалните отстъпки, докато не бъде постигнато прекратяване на огъня по настоящата фронтова линия. Сега обаче това ще се случи не веднага, а по-късно. Европа подкрепя Украйна в искането й за гаранция за сигурност, но след като членството в НАТО вече не е опция, въпросът остава открит, ако изключим неуточненото предложение на САЩ за гаранция. Нееднократно споменаваните предложения за разполагане на въоръжени сили на Обединеното кралство и други европейски страни са в нарушение на международното право и разбира се неприемливи за Русия. Украйна е притисната не само от заплахите на САЩ да приеме тези условия, но и от общественото мнение в страната, което решително се обръща срещу продължаването на войната без политическа подкрепа.
– Путин каза следното: „Днес чуваме президента Тръмп да казва, че ако беше президент, нямаше да има война. Мисля, че това действително щеше да се случи. Потвърждавам го“. Очевидно руският президент връща събитията към навечерието на войната. Може ли да направим извода, че условията от края на 2022 година са условията, които Русия поставя и днес?
– Отчасти „да“, отчасти „не“, защото условията днес са променени. Но най-високо в скалата стои сигурността в Европа и мястото на Русия във формиращия се нов световен ред и възможността за мирни политически и икономически отношения и взаимоизгодно развитие. На този фон не са без значение стратегическите позиции от Близкия Изток и Черноморския регион до Северно море. Но не и отделни фронтови позиции от текущата в Украйна война. Днес Путин се обръща към нов многополюсен свят, в който Русия отново да има влияние. Срещу това пък Тръмп може и да получи така желаната Нобелова награда за мир. А Путин се нуждае от премахване на поне някои санкции, за да спаси икономиката на страната.
– Как тълкувате надписаСССР върху пуловера на външния министър Лавров?
– Лавров е дипломат от най-висша класа в света. Затова съм изненадан от използването на такива способи за внушение и напомняне на историята. Още повече, че между СССР и днешна Русия няма никаква прилика. Друг е въпросът, че посещението на държавен глава е официално събитие, което изисква стриктно спазване на протокола включително за облеклото.
– Кой бе по-убедителен и по-успешен – разузнавачът (Путин) или бизнесменът (Тръмп)?
– Разбира се, че по-убедителен и успешен бе Путин, но по-скоро при сравнение с импулсивния и самонадеян Тръмп.В сравнение с него Путин притежава много по-богат опит, геополитически поглед върху събитията, прозорливост. Побеждава не този, който знае и говори най-много, а този, който действа най-правилно.Това важи разбира се за проведената среща, за която е въпросът Ви, но не и за започването на войната.
Путин доказа, че дипломацията е по надеждна в такива случаи, но Тръмп заложи на бизнес–подхода и никой не може да отрече резултата от съчетаването на двата.
– Стъписващ е контрастът между приема на Зеленски в Белия дом преди няколко месеци и посрещането на и Путин в Аляска – червен килим, изтребители, брониран „Кадилак“, усмивки. Европа не изглежда във възторг от това, г-н Николов. Какви знаци даде Тръмп с пищното посрещане и как очаквате да реагират оттук нататък водещите европейски държави?
– Не намирам посрещането за „пищно“. Много елементи от него бяха дори съкратени, включително обяд, разговори на четири очи и т.н. Показателен знак обаче беше приветстването при посрещането му с ръкопляскане. Не бива да се омаловажава срещата, която може да отвори пътя към избягване на най-страшното – бъдеща световна война. Истинският стратег строи кораба си, преди да се е разразила бурята в океана. Коалицията на европейски страни, които се готвят за война с Русия, едва ли не се оплакват, че се провежда среща между Тръмп и Путин. А действително желаещите мир би трябвало да приветстват всяка подобна стъпка. Самата среща има вече положителен ефект. Но „Европа“ се оплаква? Не трябва да очакваме незабавни решения, но срещата между двете ядрени сили в света не е повод за оплакване, а за приветствие и подкрепа.
На ЕС не му приляга нито военна фуражка, нито огромни програми за въоръжаване.Неговият призив би трябвало да бъде „Победител е Мирът“. На последната си среща лидерите от „Коалицията на желаещите“ започнаха да правят отстъпки от някои досегашни позиции. Така например канцлерът на Германия Фридрих Мерц заяви, че фронтовите линии трябва да са отправна точка в преговорите, което противоречи на заявеното от Зеленски мнение за „никакви териториални отстъпки“.
– Предаде ли Тръмп Европа или увеличава цената на сигурността, която САЩ й предоставят?
– Не можем да говорим за „предаване“ на Европа по отношение на излизане от войната в Украйна, за разлика от търговската сделка между президента Доналд Тръмп и Урсула фон дер Лайен, която трябваше да реши митническия спор между САЩ и ЕС, оценена от Лоран Сен-Мартен, държавен секретар на Франция по външната търговия, като „израз на липсата на капацитет на Европа да действа“. Но все още има разлики между позициите на САЩ и Европа по отношение на Русия. От „Коалиция на желаещите“ продължават да настояват Москва да няма право на вето относно членство на Украйна в НАТО. Администрацията на Тръмп обаче, вече изключи тази перспектива, приемайки това основно условие на Путин.
Спестяването на подробности от постигнатото съгласие по редица въпроси може да се дължи и на опасенията водещите европейски страни да не саботират предстоящите стъпки. Журналистическото жонглиране по въпроса, кой е спечелил и кой е загубил, Тръмп или Путин, е безмислено.
Истина е обаче, че срещата Тръмп-Путин извади от изолация Русия от Запада! И това трудно ще се приеме от някои европейски лидери.
– От кого трябва да се страхува Европа повече – от Путин или от Тръмп? Реални ли са опасенията на редица европейски държави, че Украйна няма да бъде последната страна, обект на военно нападение?
– Не случайно Путин за пореден път отбеляза и пред журналистите след срещата, че „за да бъде украинското уреждане устойчиво и дългосрочно, трябва да бъдат премахнати всички коренни причини за кризата, за които се говореше многократно, да бъдат взети предвид всички законни опасения на Русия и да бъде възстановен справедлив баланс в сферата на сигурността в Европа и в света като цяло.“ Причината е не само в сигурността в Европа, но и в конкретния повод за нахлуването на руски въоръжени сили в Украйна. Пропагандната формула замени официалните политически позиции на Европа и НАТО. Въпреки че от американска страна (бившият помощник–държавен секретар Виктория Нюланд за финансирането на преврата в Украйн) и от европейска страна (канцлерът на Германия Ангела Меркел за замисъла на Минските споразумения), както и от висшето ръководство на НАТО (командващия ВС на НАТО по БНТ само преди десетина дни за това, че „вече сме на границата с Русия“) и подготовката и въоръжаването на украинската армия са достатъчно признания за замисъл и цели, от които руската страна е била провокирана. Да не забравяме и отхвърленото споразумение от Истанбул между Украйна и Русия след намесата на премиера на Великобритания.
Характерът на войната се определя от целта за стратегическо поражение на Русия в процеса на формиране на нов световен ред, в който тя да няма място. В това е грешката на такива „стратези“. Тоест, борбата не е за територии, а за място в новия световен ред.А капацитетът на Русия показва, че тя ще има място в него наред със САЩ, Китай, Индия и др. сили.
Затова въпросът Ви „От кого трябва да се страхува Европа повече“ може да се обърне в „Кой носи повече вина за войната и жертвите и ще има ли още“ и освен от Путин, не трябва ли да се търси и от Европа вината за разпалване и поддържане на войната, както и за плановете й за пряко бъдещо участие в нея, ако досега пленените и убити офицери от Великобритания и Франция и някои други европейски страни и доставеното западно оръжие не са достатъчно доказателство за това.
Ако Зеленски не приеме предложенията на САЩ и Русия, е очевидно, че Украйна и западноевропейските страни от „Коалицията на желаещите“, основно обаче Великобритания, Франция и Германия, ще са виновни за това и ще трябва да понесат тежестта на войната.
Тезата за възможни завоевателни действия на Русия на съседни европейски държави обаче, е абсолютно неоснователна. Многократно е посочвано, че Русия вече три години не може да завземе повече от 20% от украинската територия, би могла да опита да завземе и цяла Украйна, но не може да защити подобни завоевания. Разполагането на британски и европейски въоръжени сили на украинска територия биха я провокирали да приложи оръжия от ново поколение или дори тактическо ядрено оръжие, което ще предизвика трета световна война.
Проблемът и претенциите на Русия не са в териториите, а в опасения за сигурността си и амбицията за мирно съжителстване и икономически взаимоотношения с Европа. Внушенията на Запада за опасност от Русия води до извода, че и гласът на „разума“ понякога може да бъде фалшив.
– Направи ми впечатление, че на връщане от Аляска в Русия самолетът на Путин е бил съпроводен от американски изтребители. Как си обяснявате този факт?
– Авиошоу в чест на президента в ситуация на война, в която са замесени и двете държави, вече излиза от рамките на протокола и може да се възприеме като демонстрация на сила и мощ, от каквато няма нужда. Интерес представлява и друг момент: Двамата президенти се качиха в една кола, тази на Тръмп и без преводач, в нарушение на сигурността и дипломатическия протокол.
– В този възел от проблеми, с които светът не се е сблъсквал от осем десетилетия, къде е мястото на България? Ще ни даде ли повече сигурност изграждането на натовска база край Кабиле и Безмер с капацитет да поеме бригада и дори девизия?
– Мястото на България е в Европа. Дипломатическите усилия за мир и икономически просперитет трябва да изпреварват военната сигурност, но не и да я изключват, а да я укрепват. Разширяването на военни бази в мащаби и способности, издаващи различни цели от самоотбрана обаче, ще ни превърнат във военна цел при евентуални военни действия.Преди да разширяваме съюзнически бази имаме друг по-важен проблем – превъоръжаването на българската армия с навлизащите бойни средства на нова технологична основа, които променят характера на боя. Пример: изместването на бойната авиация от дронове, автономни бронирани средства, безпилотни кораби, средства за електронна и кибервойна, лазерни оръжия и др.
Проблемът е, че българските управляващи не излизат със собствени инициативи и позиции в съюзите, в които членуваме, а се присъединяваме безкритично и угоднически към съответното решение, понякога оставайки дори в малцинство, какъвто беше случая с отношението към геноцида в Газа. Това поведение ни прави зависими, а зависимият не може да претендира за уважение. И в природата е така, има някои четириноги, които клатят повече опашката, вместо езика си.
Автор:
Таня Джоева
https://epicenter.bg/