Референдума има опасен конкурент – това са изборите.
Присъствах косвено на последното изпълнение на смъртна присъда чрез гилотиниране. На 29 ноември 1973 година, рано сутринта тръгнал бях за работа, когато огромна тълпа от хора привлече вниманието ми. Струпването беше пред вратата на затвора Ла Санте в Париж. Най-силно впечатление ми направиха прозорците и балконите от последните етажи на кооперациите около затвора. От тях зрителите имаха възможност да виждат двора където беше разположена гилотината. Изпълнението на наказанието беше винаги публично. В последствие научих, че голяма част от балконите са били "отстъпвани" на желаещите да наблюдават изпълнението на присъдата срещу заплащане. Зрелището беше доходно за съседите на затвора. Президентът Жорж Помпиду беше отказал да помилва осъдените и шумът от свистенето на ножа бе съпроводен от всички видове викове и проклятия.
Френското общество като цяло подкрепяше смъртното наказание. И когато Франсоа Митеран заедно с министъра на правосъдието Роберт Бадантер гласуваха закон отменящ смъртната присъда, французите поискаха референдум и бяха сигурни в резултата му. Тогава Митеран заяви: "Една държава не се управлява с референдуми!" и не се огъна пред общественото мнение.
Божидар Чеков