Тази снимка е емблема на времето, в което живеем…
Млад пикльо, возещ гаджето си се засилва на булевард “Константин Величков”. Дава 170.
Така повеляваше песента на Ивана, която за нашето младо поколение замести песните на Дорс или тези на Клеш или тези на Пистълс.
Те пееха за бунта срещу системата.
А Ивана изпя за бунта така – “Бясно карай на червено, направи за мене нещо откачено, пий за мене и се сбий заради мене”.
“Born to be wild” на български, с елементи на постсоциализъм, мангъроидизъм и комплексарщина накуп.
Тази снимка показва още нещо.
Колкото и строги мерки да вземат лай**рите, които ни управляват, ние ще продължаваме да убиваме по пътищата.
Знаете ли защо?
Защото сме формирани не от Моцарт, а от Кондьо.
Защото сме чели не Маркес, а Венета Райкова.
Защото сме гледали не Фелини, а турски сапунки и игри за малоумни по БТВ и Нова.
Защото семействата ни се събират вечер не за да дават любов и подкрепа, а за да пият ракия и да слушат сръбско.
Защото образователната ни система се управлява от слабоумни партийни калинки, а академичната ни общност е пълна с руски агенти, бранещи социализма.
Всичко това, взето накуп дава крайната картинка.
Деформирано, осакатено население на територия, която “взема мерки”.
Нали знаете. Мерки се вземат и на покойника. За да му сковат ковчег.
На който ковчег пише – “Тук ще бъде България!!!”
И с това приключвам. Следете статистиките.
Там ще разберете, че колкото повече “мерки” вземат зомбитата, на които плащаме заплати…
Толкова повече трагедии се случват на пътя.
Апропо – първия, който се справи с уличните гонки в София, ще получи нобелова награда. Всяка вечер в Младост 4 около 00 часа се чува как поп фолк рейсърите ръмжат на Околовръстното.
Ръгъдъ…дъгъдъ…дъг…
А бе не мо’а да се за̀пра…
Венцислав Мицов
