Спортът е най-великото чудо.
Не заради медалите, не заради купите, не дори заради победите. А заради онзи миг, в който теренът престава да бъде бойно поле и се превръща в сцена на човечност.
На 33 години Симоне Анцане е вече легенда … световни титли, европейска слава, десетки медали. Срещу него е младият Дамян Колев, само на 23, току-що съкрушен от загубения финал.
Сълзите му блестят по-истински от всяко отличие.
И тогава … чудото.
Анцане, този ветеран на върховете, спира играта на амбиции, протяга ръка, избърсва сълзите на момчето и му шепне утеха.
В този миг съперникът се превръща в брат.
И … ни разплаква …
Това е много повече от спорт … това е място, където силата на тялото се прекланя пред силата на сърцето.
Това е мигът, в който откриваме истинския смисъл на играта … и той не в побеждаването, а в това да останем хора.
С красив характер и силен дух.
Прелест!
Неделя Щонова