Половин милиард лева за 84 свлачища в държавата. От тях 241 млн. лв., раздадени авансово още през 2019 г. от последното правителство на Борисов. Половината пари са дадени на три фирми без конкурс. А само три свлачища до момента са били обработени.
Свлачищата са любими обекти на строителните фирми. Те идват неочаквано, запечатват се с бетон отгоре и ако инвеститорският контрол е слаб, както често се случва, няма кой да следи колко желязо и бетон се инжектират, за да се заздрави склонът. Естествено на веригата са закачени и проектантски фирми, които раздуват разходите допълнително.
Защото на магистралата например се вижда – вярно, може да се сложи вместо 18 сантиметра асфалт – 11, ама все пак трябва да се сложи. На свлачището иди да му вземеш „ядка“ за проба.
Обществото вече свикна с корупцията в инфраструктурните проекти. Дотолкова, че не я забелязва. „Баналността на злото“, както казваше доц. Кристиян Таков. Само че тук вече не говорим за корупция, а за явна кражба. Четвърт милиард е раздаден авансово преди години и насреща няма никаква свършена работа. Както и онзи половин милиард, който уж беше отпуснат за ремонт на язовирите, а после се оказа, че няма нито един ремонтиран водоем. При това при явни нарушения на законите, установено от Сметната палата.
И нали не сте забравили онези авансово платени 51 млн. лв. за магистрала „Хемус“, дето бяха изтеглени в брой и в сакове заминаха в нечии джобове.
Изобщо наложената практика от правителствата на ГЕРБ да раздават пари на определени фирми авансово още е актуална. И тъй като прокуратурата също е прегрупирана и с „ново начало“, просто се прави, че такъв проблем не съществува. Но запомнете: това не е корупция – това е кражба. От нашите джобове, защото държавата няма пари – това са нашите пари.
Снимка: Юлия Лазарова
Източник: Капитал