Днес, близо век и половина след избухване на Априлското въстание, може да се каже, че ние сме свободни благодарение на хората дали живота си за организиране и реализиране на този акт. От техния подвиг последва Освобождението. Не малко народи са губили свободата си в историята на човечеството, доста от които невъзвратимо. Именно поради това няма как да не отбележим значението на подвига на участниците във въстанието за последвалото Освобождение.
„Днешната наша свобода има безброй мъченици – герои, българи, наши братя, които умиха лицето на България и направиха да пригърми името българин по четирите края на света; стъпиха презрително на всичко свое частно, гордо и неустрашимо издигнаха глава против силния тиранин. Всичко това те направиха, не че бяха ходили в Париж да си изострят ума, но че бяха честни, имаха воля железна, характер несъкрушим и обичаха горещо своето отечество”, пише Захарий Стоянов, летописецът на Априлското въстание.
Въпреки поражението и потушаването, отдавна е доказано, че българското въстание е една победила революция.
Ето 10 любопитни факта около подготовката и избухването му, които може би не сте чували.
1. Основите на Априлското въстание се полагат в град Гюргево, където на 11 ноември 1875 година започва да заседава Гюргевският революционен комитет. Негов председател е Стефан Стамболов, а в състава му влизат още личности като Панайот Волов, Никола Обретенов, Георги Бенковски и други.
2. От четирите окръга подготовката е на най-високо ниво в Пловдивския. Малко след пристигането си в града обаче, дейците решават да преместят центъра в Панагюрище, защото обстановката там е по-спокойна и населението е по-активно. Главни „виновници“ за започналата мащабна военна подготовка, пропаганда и организаторска дейност са Георги Бенковски, Панайот Волов и Тодор Каблешков.
3. През 1876 г. научавайки за подготовката на въстанието, османските власти забраняват вноса на олово в България. Поради това за снаряди са използвани пирони, железни отломъци, тежестите от кантарите или обикновени обли камъни.
4. Освен череша, за изработването на топовете са били използвани бук, орех, бряст, круша и черница.
Черешовото топче се е превърнало в един от най-разпознаваемите символи на Априлското въстание. Идеята за използване на артилерия във въстанието се приписва на Иван Кишелски, който в своето „Ръководство за успешен бой с турците” посочва наличието на войски от трите рода (пехота, кавалерия и артилерия) като необходимо условие за успех. Поради невъзможността да се внесат истински оръдия, в Пловдивския (Панагюрски) и Търновския революционен окръг местни майстори изработват общо около 40 дървени топа. За целта използват дънер от черешово или друго твърдо дърво, обкован с железни обръчи и с издълбан отвор, чийто калибър е 8 – 10 см.
В ролята на гюлета влизат най-често топузи (тежести) от кантари, железни отломъци или обли камъни, които, при правилно изчисление на заряда, оръдията успяват да изпратят на 400 – 500 метра. Нерядко обаче топовете се пукат под налягането на барутните газове, с което стават негодни за по-нататъшна стрелба.
Разбира се, да сравняваме качествата на тази примитивна артилерия с оръдията „Круп” на противника е безпредметно, но опитите за бойното ѝ използване говорят за високото ниво на военнотактическата мисъл сред въстаническите предводители. Психологическият ефект също е налице – черешовите топчета вдъхват у въстаниците кураж и вяра в собствените сили.
За единствено автентично черешово топче, оцеляло от Априлското въстание, се смята това, съхранявано в Историческия музей в Брацигово. През годините са изработени много възстановки на дървени топове, с някои от които са проведени и реални стрелкови изпитания. Възстановка, изработена за музейни цели, можете да видите и в експозицията на Националния исторически музей.
5. Според Захарий Стоянов, първият успешен изстрел с черешово топче е направен в Петрич на 24 април.
6. През 1876 г. Иван Кишелски, руски офицер от български произход, написва и издава „Ръководство за успешен бой с турците“. На него се преписва идеята за реализирането на артилерия в два от революционните окръзи.
7. „Кървавото писмо“ е пренесено от 19-годишния Георги Салчев, който според легендата изминава 5-часовия път от Копривщица до Панагюрище само за 2 часа.
8. Първият изстрел на Априлското въстание е даден от Георги Тиханек.
9. В обсадата на Дряновския манастир, продължила 9 дни, 195 четници ожесточено защитават позициите си срещу 5000-на турска войска. Едва 47 от тях оцеляват.
10. Априлското въстание оставя след себе си 30 000 жертви, 80 опожарени и 200 напълно унищожени села.
Жестокото потушаване на въстанието и отзвука на зверствата в Европа са повод за провеждане на Цариградската конференция. Решенията на Цариградската конференция са първото международно признание на правото на българите да имат своя държава в етническите си граници, очертани вече от борбата за църковна независимост, санкционирано от всички Велики сили. Така Априлското въстание, макар и военен провал, непосредствено води до най-големия политически успех на българската нация дотогава. Отказът за осъществяване на решенията на Цариградската конференция от страна на османското правителство води обявяването на Руско-турската война, довела до освобождаването на България. Въпреки че Априлското въстание не променя военната обстановка в България, то до голяма степен дава световен отзвук на проблема с България разрешен с Руско-Турската война.
Източник: https://frognews.bg/
