Тормоз под прикритие: Как колекторите източват българските длъжници
През последните години в България се наблюдава тревожна експанзия на колекторските фирми – компании, които събират дългове, но често използват методи, граничещи с тормоз, злоупотреба и дори самоуправство. Въоръжени с договори с неравноправни клаузи и липса на реален контрол от страна на държавата, те се превръщат в институции, пред които хиляди граждани са принудени да се огъват.
Неравноправни клаузи и капани в договора
Колекторските фирми често оперират с документи, в които има скрити или неравноправни клаузи. Хората подписват "споразумения", които ги лишават от основни права, като например правото на защита чрез изтекла давност. Дългове, които по закон вече са изтекли, отново се съживяват чрез хитри юридически формулировки. Един подпис върху подобен документ често значи отказ от защита и доброволно връщане в дългова спирала.
Тормоз по телефона и в личното пространство
Хиляди хора споделят за системен тормоз под формата на ежедневни и нощни обаждания, заплахи, съобщения и писма. Не липсват и случаи, в които представители на такива фирми посещават дома на длъжника, звънят на вратата, притесняват съседи и роднини или оставят срамни бележки и обяви. Това не е събиране на дълг, това е психически натиск, прикрит зад термина „колекторска дейност“.
Дълг от 50 лв – сметка от 500 лв
Истинският проблем идва от начина, по който се изчисляват задълженията. Много хора разбират твърде късно, че дълг от 50 лв може да нарасне до 400–500 лв след добавяне на такси, комисиони, административни разноски и неустойки. Тези суми рядко са ясно обяснени, още по-рядко са законни и почти никога не подлежат на реален контрол. Колекторите не просто събират – те печелят от страха, неосведомеността и отчаянието на хората.
Изнудване, мълчание и укриване на информация
Много длъжници разказват, че когато поискат детайли по задължението си, имената на кредитора, официално извлечение или дори доказателство за прехвърляне на дълга, срещат мълчание, агресия или директно прекратяване на комуникацията. Често колекторите отказват да комуникират по имейл, настояват за писма по пощата, или просто блокират номерa на хората, които им задават неудобни въпроси.
Липса на регулация и контрол
В момента в България няма задължително лицензиране или регистър на колекторските фирми. Това значи, че всеки, с минимален капитал и правен екип, може да започне да събира дългове и да упражнява натиск над хората. Това е сива зона – без реална отчетност, без контрол и без ясно определени граници на допустимото.
Реални истории, истинска болка
Истории на потърпевши заливат форумите и социалните мрежи. Хора разказват как са тормозени месеци наред, как семействата им са подложени на напрежение, как губят сън, здраве и психическа стабилност заради дълг, който често не разбират, че съществува. Много от тях разбират за него едва когато вече са в списъка на съдия-изпълнител или когато им бъде запорирана заплата.
Колекторите не събират – те притискат
Колекторските фирми в България действат като бизнес със страх. Те не са просто посредници между кредитор и длъжник – те са инструмент за принуда, натиск и печалба. И докато държавата не въведе строг контрол, лицензиране, ограничаване на таксите и защита на гражданите, тази практика ще продължи да съсипва човешки съдби.
България има нужда от истинска реформа в сектора на събирането на вземания. Докато това не се случи – всеки може да бъде следващият в списъка.
http://pogled.eu