Кратката лятна пауза между стария и новия сезон преминава под знака на три основни нови ни: кризата в ЦСКА, поредната щафетна смяна на треньора в „Лудогорец“ и агонията в „Ботев“ (Пд) след оттеглянето на Зингаревич. Първата и третата носят потенциал за скандал, а втората е предварително изчерпана поради това, че се възпроизвежда под индиго всяка година горе-долу по едно и също време.
В Разград може и без човек на тъча…
Покрай полемиката около еврото у нас на мода излязоха всевъзможни финансови понятия и клишета. Кой разбрал, кой не проумял за какво точно става въпрос, а в ЦСКА въведоха нов борсов стандарт инфлационния индекс „Купър“. Какво имам предвид? Ами това, че преди приблизително година така наречените „директори“ във ФК ЦСКА бързо анонсираха трансфера на 33-годишния по онова време шотландски бранител от английския „Лийдс“ Лиъм Купър, познат от своето близо десетгодишно присъствие в редовете на легендарния британски клуб от Йоркшир. Всъщност това бе елементарен пиар трик за имитация на дейност и прикриване на провала с избора на треньор и закъснялата и сбъркана селекция. И както обикновено, една подобна мимикрия лъсна с цялата си крещяща несъстоятелност.
Чудовищната заплата на шотландеца – 50-60 хиляди евро на месец според не една и две медии, буквално взриви и ведомостта, и стабилността в отбора. Както ще видим с дългосрочни и фатални последствия, тъй като инфлационният индекс „Купър“ разцентрова всички футболни и счетоводни баланси. Защото в този бранш няма тайни и оттук нататък най-различни посредници и негодници ще рекетират и шантажират 31-кратните шампиони за евентуални договори от 50 бона в брюкселска валута и нагоре на месец с аргумента „Купър“.
А най-лошото в цялата червена драма се състои в моралния срив в съблекалнята, предизвикан от драстичната разлика във възнагражденията на някои от играчите, влачещи кораба, и фигуранти като Купър, Исека и Локило. Показателно е, че и тримата бяха доведени на пожар в 12 без 5 миналото лято, за да прекарат целия сезон на теферич под дебелата финансова сянка на своите неправдоподобни контракти.
Да не говорим, че според разни медийни информации за брата на известния белгийски национал Миши Батшуай са платени близо милион евро на гръцките тарикати от ОФИ (Крит)?! Срещу нула гола в 20 мача от Аарон Исека в галактическата ВG-Първа лига и цена около 360 хиляди евро според калкулатора „Трансфермаркет“!
Именно този психологически дискомфорт в съблекалнята бе причината за жестокия провал на ЦСКА в двата последни мача през месец май, които можеха да спасят сезона – финала за купата срещу „Лудогорец“ и баража за Лигата на конференциите срещу „Арда“. Няма как да чакаш битка за кауза от футболисти, настръхнали един срещу друг от разликата в цифрите в договорите. И точно това несъответствие между принос и пари предизвика напускането на основни фигури като Кареасо, Линдзет, Шопов, които поискаха огромни възнаграждения, напомпани от инфлационния индекс „Купър“. Конкретно, най-прогресиращият играч на червените през сезона – Шопов с 30 мача и 6 гола, направо Мбапе на фона на Исека и Локило, отиде в хърватския „Осиек“ вероятно не заради финанси, а за справедливост и равнопоставеност.
Трио „Абсурд“ –
През лятото на 2024-та на „Армията“, макар и в реконструкция, позираше триото директори, включващо Филип Филипов, Стоян Орманджиев и Михаил Александров. Всичките с претенции за генетични „армейци“, макар че например съществената част от кариерата на Александров премина в Разград. Както и да е, това не е петно, нито присъда. Лошото е, че те се превърнаха в синоним на управленска неадекватност.
Не мога да измеря пропорциите на вината, въпреки че по презумпция с най-големи отговорности би трябвало да е натоварен така нареченият Фичо, единственият останал като приемственост с предишната власт. Впрочем в ролята на първи изпълнителен директор именно Филипов говореше пред медиите за селекция с хоризонт три трансферни прозореца напред. Младият Орманджиев запазваше симпатична дистанция, а Мишо Александров странно на какво отгоре бе пришит към строителния обект в Борисовата градина. В крайна сметка Фичо бе отстранен, но какво от това, а наследникът на фамилия Орманджиеви разумно се оттегли.
Да се върнем обаче към финансовата тема. Още първите ходове на триото, без значение от ресори и амортисьори, подсказаха за надвисналата опасност върху клуба отвътре. Внезапно бе продължен при кралски условия и при специалното настояване на директора Филипов договорът на напълно изчерпания за ЦСКА Иван Турицов. После изненадващо бе привлечен вратарят на „Черно море“ Иван Дюлгеров срещу N-пъти по-висока заплата в сравнение с получаваната във Варна.
И така с един златен куршум бяха ударени два собствени заека, даже три – хем бе разклатен психологически доказано лоялният бразилски страж Бусато, хем националът не показа нищо особено, а отгоре на всичко през зимата се наложи тройно подсигуряване на поста чрез беларусина Лапухов. И в резултат – ЦСКА получи вместо бонус един голям минус на вратата.
Лекция по антиуправление
Смятам, че си струва отсега нататък в модерните напоследък школи по спортен мениджмънт да се въведе курс по антиуправление. А за гост-лектор спокойно може да бъде поканен Филип Филипов. За да обясни на аудиторията как се подписват самоубийствени договори в условията на цайтнот, при които едната страна – футболистите и техните агенти, получава всичко, а клубът почти нищо? За да разберем защо уникалният 25-годишен голмайстор Коялипу бе изпуснат през миналата зима срещу смешните за съвременната борса 2 млн. евро? И още веднъж – на кого му дойде в тиквата да плаща луди пари за Исека и Локило, като освен това ги циментира във ведомостта с дълги договори? За нонсенса „Купър“ вече стана дума. А разчистването ще бъде също толкова губещо като подписването… –
Кой ще понесе отговорността за проспаните клаузи на Шопов, Линдзет и Каресасо, по чиято следа ще вървят и други, най-вероятно и Скаршем? Апропо, как бе изпуснат без пари отличен играч като третия норвежец Хайнц? Ами ако тези дни се окаже, че откупната точка на най-силния защитник, косоваря Делова, е за дребни пари и той отлети към Турция? Риторичните въпроси към лектора могат да продължават от Турицов и Дюлгеров през Купър, Исека и Локило и чак до треньорите Стипич и Томаш.
Като теглим калема, се получава една странна история. Уж светая светих на частния бизнес е добрата финансова сметка, а излиза, че собственикът на ЦСКА в предоставил „празен чек“ за пълен резил на некомпетентни пълномощници, сътворили „шедьоври“ за милиони, ама профукани, а не спечелени. Във футболните среди под сурдинка се мълви за минус от 50 млн.! Половината да е вярно, пак е престъпление срещу великия армейски клуб, попаднал в небрано лозе с босове, които нищо не разбират от футбол и се доверяват на некадърни подизпълнители. Мазохизъм с клинични стойности, всъщност садизъм към онези 40 000 верни привърженици, които напълниха онзи ден националния стадион на финала за купата и още много по толкова от цялата страна.
Между другото, с такива „директори“ като трио „АБСУРД“ на ЦСКА не му трябват врагове! Нито от Разград, нито от Подуяне…
Източник: Уикенд
