Три пътя има пред внучето на ДС и кмет на София. Три. Кристално ясни.
Първо – преговаря, прави необходимите компромиси с това, което тържествено нарича икономическо мнозинство, създава някакъв управленски климат, прекарва си бюджета и се опитва в останалите години до края на мандата си да направи поне едно смислено нещо за София. Поне едно, което да го отличи от „предишните”.
Второ – подава оставка и се оттегля, поради невъзможност да служи при дадените обстоятелства на хората, на добрите сили и на самия себе си. Тъпо е, но е достойно , защото вечното хленчене срещу реалностите, няма как да доведе до Промяна.
Трето – отива на нови избори и ги печели с необходимото мнозинство. Тогава … се явява на бял кон и размазва саботажите /знам че ги има/, съпротивата и произвежда от София една малка Женева.
Може да е рисковано, но е политически достойно и най-важното ефикасно. Защото, ако добрите сили са толкова добри и кметът е толкова безупречен, това няма как да не е видяно от софиянци и техните приращения и ще бъде отчетено на едни избори.
Но пред тези реализирането на тези възможности стои една преграда.
Няма как да получиш доверието на хората, които твоят митинг нарича ГАДОВЕ и ръкоплещи на това.
Гадовете, затова са гадове, защото са гадни и не прощават, когато ги наричаш гадове.
Поне аз не прощавам.
Не съм нито от икономическото мнозинство, нито от политическото малцинство. От ден едно на появата на този претендент за кмет заявявам ясна и изчистена позиция, че той а/ няма биография, която поне минимално да покрива изискванията за представител на демократичното общество , б/ страда от остри дефицити, които затрудняват лансирането му като публична личност.
Това очевидно ме прави ГАД.
Когато „демократичното общество” ръкоплещи на обръщението гадове, което се употребява към опонентите, това е раздел, вододел от който нататък общите действия стават почти невъзможни.
Не че днес, трети ден след „събитието” сме чули каквото и да било извинение от когото и да било. Както и на присъстващия там кмет /телевизорът го показа/.
Онова, което в България нарича себе си „демократична общност” не само има нужда от върли врагове, но и има потребност от много, много омраза към тях.
Ако това е политика, тогава ще трябва да я реализирате в състояние на омразата която сами предизвиквате.
Точка!
Диана Дамянова