1
През прозореца на къщата точно сега виждам Париж –
виждам Айфеловата кула и Сена.
Айфеловата кула е опашката на един котарак – разгонен и риж,
а Сена е сивата котка, която си влачи по земята корема.
2
В снега има стъпки на котка, на кокошки и куче.
Към тях прибавете и моите стъпки човешки
и ето ви цялото тихо и красиво съзвучие –
на снега и на селото, и на мене, естествено.
3
Туите в двора са капризни растения и са много разглезени –
приличат на ученички от частен колеж.
Какво правят тука, на село ли – дошли са да вземат
за душите си – вятър, за косите си – скреж.
Николай Милчев