Тръмп и Нетаняху дадоха назад и встрани. Кореспондентът на Haaretz в Ню Йорк задава следния въпрос: „Ако това е победа, защо се усеща като колапс?!“ Тази медия е особен враг на Нетаняху и писачите там винаги подчертават, че Нетаняху е в грешка и трябва да си ходи. Основната теза на политическата опозиция на Нетаняху е, че „Израел не знае накъде отива“ и че властта манипулира обществото. Иран е изстрелял повече от 500 тежки балистични ракети по Израел, около 20 от тях са причинили щети. Убити са десетки, ранени са над 2000, около 10 000 са били евакуирани, а хиляди жилищни домове и други сгради са повредени и разрушени. Израел показа някои впечатляващи военни постижения. Но претърпя и удари. Нефтопреработвателните заводи са затворени, ракети са насочени към израелското Министерство на отбраната, небето е затворено, летище „Бен Гурион“ е затворено. Най-големият хазарт на Тръмп е, че си помисли, че Иран няма да нанася удари и няма да се готви за продължителна война.
Че САЩ все още доминират без възможна съпротива. Само че от известно време сме директни свидетели на дисперсия на глобалната сила. Преди години Бжежински съветваше САЩ да не се ангажират никога със самостоятелна военна операция срещу Иран или пък в сътрудничество с Израел без общо колективно съгласие включително от Китай и Русия, защото това ще бъде „саморазрушителен конфликт“ (по неговите думи). Тъй като светът днес е много по-малко податлив на господството на една-единствена сила, макар и тя да притежава военно превъзходство и сила да демонстрира доминация. Силата не е равна на авторитет, който извиква съобразяване и смиряване. Силата понякога би могла да бъде арогантна, неинтелигентна, алчна и обратното на мъдра. Силата на господство би могла да нагнети колективен гняв. Бжежински е имал предвид да се избягва нещо подобно на днешната ситуация. Че при ескалация Иран може да се превърне в нещо подобно на украинския случай, само че инвестиран от антиамериканския и ислямския лагер. Както веднъж се изрази министърът на отбраната Пийт Хегсет, не е добре САЩ да се присъединят към още една „вечна“ война, каквато е тази между Израел и Иран. И въпреки всичко, удари бяха нанесени.
В продължение на месеци Майкъл Курила, ръководител на Централното командване на САЩ, е представял на Тръмп варианти за военни действия срещу Иран, разработени в координация с израелците, вариращи от ограничена подкрепа на САЩ до водени изцяло от САЩ масирани бомбардировки. Мандатът на Курила приключва следващия месец, и както пишат някои израелски медии, американските „ястреби“ и властта в Израел почувстваха особена спешност да проведат кампанията срещу Иран именно под неговия бдителен поглед. Резултатът от краткия сблъсък е, че сега иранският национализъм ще избие още повече във войнстващ фундаментализъм и че малкото прозападни ислямски държави ще се солидаризират тайно или явно с този гняв. Тази вечер Тръмп има среща с Ердоган. Какво ли ще си кажат?!
Калина Андролова
