Обявяват намаления, но не и каква е крайната цена за потребителя
Тестват желанието на хората да купуват при наличие на отстъпки
Ваучер без да казват какво е намалението
Търговски вериги скриха част от цените на продаваните от тях стоки на промоция. В приложението за мобилен телефон пишат, че има намаление, но не и каква е цената, която потребителят трябва да плати, показа проверка на “Труд news”. Една от големите търговски вериги пък пусна ваучери със специални цени, но клиентът въобще не може да разбере каква е цената без ползване на ваучера.
Например една от големите търговски вериги предлага купон с намаление от 15% на кроасан със шунка и кашкавал. Но в приложението на мобилния телефон не пише нито каква е цената преди намалението, нито колко трябва да бъде платено при активиране на купона. Същата верига предлага да бъде купена пастърма с 10% намаление, но отново без да пише в приложението за мобилен телефон каква е крайната цена. В конкретните случаи става въпрос за персонални купони, различни от общите брошури на търговските вериги. Тези купони може да са валидни за всички клиенти на търговската верига, но може да са и персонални – за конкретния клиент.
Друга голяма търговска верига също предлага купони с намаления, като например кутия с бонбони с 20% отстъпка, но отново в мобилното приложение на телефона не е написано нито каква е цената без намалението, нито колко трябва да плати потребителят при активиране на купона.
Целта на купоните, както и на всяка друга промоция, е клиентите да бъдат привлечени от по-ниската цена. Но когато крайната цена не е посочена, клиентът не може да прецени дали покупката е изгодна за него. Например не може да сравни цената на предлагания кроасан с намаление с цената на баничка, кроасан или на друго тестено изделия от кварталния магазин. Същата е ситуацията и с купона за бонбони. Клиентът не може да прецени дали при 20 на сто намаление цената на същата кутия или други бонбони с подобно качество не са по-евтини в друг магазин. Така възможността потребителите да направят информиран избор при пазаруването е ограничен.
Целта на купоните е да привлекат вниманието на потребителите, които привлечени от намалението, да решат да пазаруват именно в магазин от съответната търговска верига. Много хора започнаха да пазаруват в големите търговски вериги предимно стоки на промоция. С пускането на купони с намаления, на които цените не са написани, търговските вериги тестват желанието на хората да купуват при наличие на намаление, дори когато не виждат каква е цената. Разбира се, при влизане в магазина клиентите могат за видят каква е цената на стоката, но след като веднъж влязат в магазина, дори да не купят точно това, за което са отишли, вероятно ще купят нещо друго.
Една от големите търговски вериги пък пусна ваучери на приложението за мобилен телефон, на които е написана крайната цена за потребителя, но не е посочено какво е намалението и каква е цената без ваучерът да бъде ползван. Така у клиента отново се създава усещането за ексклузивна промоция, но без реално за знае какво е намалението и колко лева ще спести, ако отиде да пазарува в магазина.
Например в мобилното приложение за телефон на търговската верига пише, че клиентът може да купи сос от домати за 3,49 лв. и има още няколко дни, в които да се възползва от офертата. Но не е ясно каква е цена без ползване на ваучера, тоест след изтичане на офертата.
Много хора търсят намаленията в търговските вериги и на база на тях решават в кой магазин да пазаруват. При избора на стока в самия магазин често наличието на промоция съща е решаващо за това коя стока да избере потребителят. Затова някои търговци пробват инстинктите на клиентите като слагат минимално намаление от например 2 на сто. Реално това не е почти никакво намаление, но слагат червен етикет на щанда, който да привлича клиенти. Много хора, привлечени от наличието на намаление, купуват, въпреки че цената почти не се различава от оригиналната цена без отстъпка.
Целта е хората да свикнат с единната валута
Етикетите в евро са тест за паметта на купувачите
Има няколко месеца за пренастройка
Хората имат няколко месеца, за да свикнат с цените в две валути. Снимка: Пламен Стоименов
Изписването на цените на стоките и услугите едновременно в левове и евро е тест за паметта на потребителите. В момента повечето хора имат представа за цените на стоките, които купуват често, и при повишение на цената решават дали да купят или да потърсят магазин с по-ниска цена. Ако цените изведнъж бъдат обърнати в евро хората няма да знаят дали една стока е скъпа за тях, дали е с променена цена, могат ли да намерят по-евтина.
Затова с изписването на цените на стоките и в евро хората имат няколко месеца, за да свикнат с тях, да ги запомнят и да знаят, че ако досега са плащани за нещо 3,99 лв., цената в евро е 2,04 евро. Така и при отпадане на цените в левове потребителите ще могат да преценят дари конкретна цена е добра за тях. Потребителите имат няколко месеца, в които трябва да пренастроят мисленето си от левове в евро. Затова в този период е важно да виждат и промоционалните цени в евро, за да търсят именно тях след влизане в еврозоната, когато в джоба си имат евро и преценяват каква сума в единната валута да похарчат.
Същата е целта и при изписване на общата сума на касовата бележка при пазаруване в магазин и в левови, и в евро. Ако при влизане в магазина човек пазарува например за 95 лв., е добре да вижда, че това са 48,57 евро. И за същите стоки да очаква подобна крайна цена след влизането ни в еврозоната.
Максимум 20 на сто
Сърбия с таван на надценките на големите вериги
У нас предлагат 10%
В Сърбия слагат таван на надценките на големите търговци.
Надценките в най-големите търговски вериги в Сърбия ще бъдат ограничени до 20%, съобщи вицепремиерът и министър на финансите на Сърбия Синиша Мали според информация на РТС, цитирана от БТА. Решението цели да бъдат осигурени по-ниски цени на продуктите за гражданите.
Правителството планира да гласува наредба следващата седмица, която да закрепи законово ограничението, а до края на годината ще бъдат изменени ключови закони, за да се създаде дългосрочна рамка за справедливи пазарни отношения, стабилни цени и защита на потребителите, обяснява Синиша Мали. Той отбеляза, че мярката ще бъде подкрепена с мониторинг, за да се гарантира спазването є, а до края на годината ще бъдат въведени допълнителни регулации за предотвратяване на злоупотреби. Това е трети опит на правителството да стабилизира пазарните цени през последните месеци, след предишни мерки, които временно ограничиха надценките, но не постигнаха траен ефект. Освен това, в неделя сръбският президент Александър Вучич ще представи пакет икономически мерки, който включва и инициативи за по-благоприятни кредити и по-ниски лихви, съобщи Синица Мали. Тази стъпка е част от по-широка стратегия за справяне с инфлацията и подкрепа на домакинствата, особено след скорошни данни, показващи ръст на цените в търговските вериги.
Българското Министерство на земеделието също подготви проект на закон за таван на надценките, в който е предвидено големите търговски вериги да бъдат с максимални надценки до 10% само за определени основни храни. Но наред с това се предвижда въвеждане на минимални надценки за земеделските производители и изискване в големите вериги поне 50% от определени стоки да бъдат български, което ще ограничи вноса, конкуренцията и съответно може да доведе до покачване на цените. Подобни минимални надценки за производителите в Сърбия не е предвидено да има.
Не могат да уточнят коя е голямата потребителска кошница
Бавят обявяването на цените на сайтовете
Ограничение на списъка намалява конкуренцията
Парламентът реши, че хората трябва да имат възможност да сравняват цените на основни стоки в големите търговски вериги, но изискването на закона още не е изпълнено.
С последните промени в Закона за въвеждане на еврото големите търговски вериги с годишен оборот над 10 млн. лв. бяха задължени всеки ден в 7 часа да обявяват на сайтовете си цените на продаваните от тях стоки от голямата потребителска кошница.
Промените са обнародвани на 8 август в “Държавен вестник”, но все още това изискване не е изпълнено. Причината е, че държавните органи не са определили кои стоки влизат в “голямата потребителска кошница”. Националният статистически институт следи цените на стоки от голяма потребителска кошница, за да изчислява инфлацията. И е естествено в изпълнение на закона цените на всички тези стоки да бъдат публикувани в интернет. Това ще насърчи свободната конкуренция, за която настоява бизнесът. Само ако хората знаят всички цени и могат да направят сравнение, ще могат да преценят къде да пазаруват. Наличието на информация е основен фактор за ефективна конкуренция.
Именно затова бяха направени промени в закона. Всяко ограничаване на стоките, за които веригите ще дават информация за цените, ще ограничи ефективната конкуренция, категорични са финансисти, които “Труд news” потърси за коментар.
Бъдете нащрек!
Разкриха първа киберизмама във връзка с въвеждане на еврото
Лъжат за предстоящото превалутиране
Измамници използват предстоящото въвеждане на еврото.
Първа киберизмама, свързана с въвеждането на еврото в България, разкри Главна Дирекция “Борба с организираната престъпност” (ГДБОП). Става въпрос за сума от около 10 хил. лв. и използване на различни заблуждващи методи за разплащане, които помагат на измамниците. Експертите призоваха към повече бдителност относно въвеждане на еврото в България и припомниха, че превалутирането на банкноти и монети ще се извършва само от БНБ, търговските банки в България и “Български пощи”.
Преди дни с жертва са се свързали измамници, които са използвали широко използвано приложение за криптирана комуникация. “Този профил на измаминиците е бил асоцииран с телефонен номер от азиатска държава и е притежавал логото на платформа, която жертвата използва. В процеса на комуникация с жертвата тя е информирана, че ако не започне процес на прехвърляне в служебна сметка на тази платформа на нейните финансови средства, те ще бъдат изгубени, няма да може да използва приложението в тази онлайн платформа за разплащания, както и банковата си карта към тази платформа”, обясни старши комисар Владимир Димитров, директор на дирекция “Киберпрестъпност” към ГДБОП.
В хода на тази комуникация жертвата се е подвела по съобщенията, предоставила е данни, извършила е няколко разплащания на служебна банкова сметка, посочена от измамниците, и впоследствие приложението в тази онлайн платформа е превзето, тъй като тя е предоставила достъп до него – кодовете за двустепенна верификация. Сумата от около 10 хил. лв. е пренаредена към криптоплатформи от измамниците, други платформи за онлайн разплащания и други сметки, допълни Димитров.
Експертът призова хората към повече бдителност, когато става въпрос за въвеждането на еврото в България.
trud.bg