На 22 юли украинският президент Володимир Зеленски одобри закон, който ограничава правомощията на Антикорупционната комисия (АКК) и Специализираната антикорупционна прокуратура (САП). В няколко украински града хората излязоха спонтанно на протести. В Киев няколко хиляди протестираха и нарекоха случващото се "връщане" към ерата на проруския президент Виктор Янукович, който беше принуден да избяга в Русия след протестите през 2014 г.
Какво точно променя новият закон?
Новият закон предвижда главният прокурор, който в Украйна се назначава от президента с одобрение на парламента, да има достъп до случаите на Антикорупционната комисия и да предоставя достъп до тях на всеки прокурор, който прецени. Освен това той може да дава писмени наставления на разследващите от комисията, да променя разследванията, да ги спира и още други правомощия. Законът значително ограничава и автономията на Специализираната антикорупционна прокуратура.
Независимостта и на двете институции – от всякакво политическо влияние и натиск върху предстоящите и настоящите ни разследвания – на практика е унищожена”, каза прокурорът от САП Олександр Клименко. "АКК и САП бяха създадени като институции с ексклузивни права да разследват корупцията на всички нива, като запазват пълна независимост. Това е необходимо условие за прогреса ни към обединена Европа”, настоява директорът на САП Семен Кривонос.
Избирателни антикорупционни мерки?
Само ден преди законът да бъде приет, офисите на АКК и САП бяха обискирани. Следователите от двете институции са подозирани за връзки с Русия. Някои депутати приветстваха закона, включително бившата министър-председателка Юлия Тимошенко, която обвинява АКК и САП, че избирателно преследват корупцията.
Президентът Зеленски заяви, че антикорупционните институции в Украйна ще продължат да работят, просто ще са "освободени от руско влияние". Няма рационално обяснение защо някои процедури, в които се разследват корупционни дела за милиарди, се бавят с години, казва Зеленски. Украинският държавен глава се оплаква и от това, че Русия е получавала достъп до чувствителна информация през тези институции в миналото.
Критики и от украинската управляваща партия
Дори в самата управляваща партия има критики срещу закона. Опозиционната партия "Европейска солидарност" заяви, че антикорупционните институции са най-голямото постижение на протестите от Майдана и че онези, които гласуват за прокарването на закона, унищожават държавата в критичен исторически момент.
Докато украинците са изтощени от продължаващата вече четвърта година война и непрестанните руски обстрели, собственият им президент отнема трудно постигнато постижение – независимите разследващи органи, които трябва да се борят с корупцията дори на най-високите нива на властта, пише Ребека Барт в коментар за АРД. Според нея мнозина в Украйна сега се питат защо и подозират, че институциите сигурно са разследвали твърде внимателно кръга на Зеленски.
"На практика страната се връща към състоянието, което се е нравило на руснаците, когато липсваха права и демокрация. Такива страни рано или късно попадат в сферата на влияние на Кремъл", предупреди опозиционната депутатка и председателка на украинската комисия по евроинтеграция Ивана Климпуш-Цинцадзе. Според нея приемането на закона ще създаде пречки пред европейската интеграция на Украйна и очакваната финансова помощ от други международни съюзници.
Критични гласове и от Брюксел
Еврокомисарката по разширяването Марта Кос нарече новия украински закон "сериозна стъпка назад".
Инвестиционният банкер и финансов експерт Серхий Фурса пък посочи, че АКК и САП са обвинявани от мнозина, че са неефективни органи, но според него това не е така: "Ако някой е склонен да попречи на европейската ни интеграция и подкрепата на Запада с тези решения, значи много се страхува. А това означава, че АКК върши много добра работа", каза Фурса.
fakti.bg
