Бившият държавен секретар на САЩ Колин Пауъл държи флакон, който според него може да съдържа антракс, докато представя доказателства за предполагаемите оръжейни програми на Ирак пред Съвета за сигурност на ООН на 5 февруари 2003 г. След нахлуването на САЩ в Ирак такива доказателства не бяха открити.
Решението на Тел Авив да започне нова война срещу Иран на 13 юни е катастрофа. Никой няма да спечели, включително израелското правителство, и мнозина ще страдат. Размяната на огън вече доведе до най-малко 80 убити в Иран и 10 в Израел. Уроците от миналия провален военен авантюризъм в региона – войната в Ирак – бяха напълно пренебрегнати.
Израелският премиер Бенямин Нетаняху определи войната като „превантивна“, целяща да попречи на Техеран да разработи собствено ядрено оръжие. По този начин той повтори стратегическата грешка на последните двама политици, които започнаха т.нар. „превантивна“ атака в региона – американския президент Джордж Буш и британския премиер Тони Блеър.
Подобно на американско-британското нахлуване в Ирак, тази атака на Израел ще донесе повече нестабилност в и без това нестабилния регион.
Нетаняху твърди, че нападението има за цел да унищожи ядрените възможности на Иран. Досега израелската армия е ударила три ядрени съоръжения – Натанз, Исфахан и Фордо, причинявайки различни по степен щети. Малко вероятно е обаче тези удари действително да спрат иранската ядрена програма и израелският премиер го знае.
Иранските власти умишлено са построили обекта в Натанз дълбоко под земята, така че да е непроницаем за почти всякакво оръжие, освен за най-мощните бомби, разрушаващи бункери. Тел Авив няма способността да го унищожи завинаги, защото не разполага с бомбите Massive Ordnance Penetrator или Massive Ordnance Air Blast, които се произвеждат от Съединените щати.
Вашингтон отдавна отказва да ги предостави, дори при администрацията на американския президент Доналд Тръмп, която се грижи за израелските служители и се опитва да ги предпази от санкции и от Международния наказателен съд заради военните им престъпления в Ивицата Газа. Екипът на Тръмп наскоро отново посочи, че няма да доставя тези оръжия на Тел Авив.
От официалните реакции на САЩ след атаката не е напълно ясно до каква степен Вашингтон е бил информиран. Държавният департамент първоначално дистанцира САЩ от първите атаки, определяйки ги като „едностранна“ израелска операция. Малко след това Тръмп заяви, че е напълно информиран.
Степента на участие и одобрение на САЩ за атаката остава основен въпрос, но въздушните удари веднага сложиха край на всякакви надежди, че интензивната американска дипломация с Техеран по ядрената му програма през последните седмици ще доведе до нова сделка, което е краткосрочна победа за Нетаняху.
По-нататъшните действия срещу Иран изглежда зависят от въвличането на САЩ в конфликта. Това е огромен хазартен ход за Тел Авив, като се има предвид броят на критиците на американския интервенционизъм сред висшите редици на съветниците на Тръмп. Самият президент на САЩ обеща да сложи край на американския интервенционизъм.
Действията на Израел вече вредят на другите интереси на Тръмп, като повишават световните цени на петрола и усложняват отношенията му със страните от Персийския залив, които имат какво да губят, ако конфликтът наруши корабоплаването през Ормузкия проток.
Ако Израел изглежда, че печели, Тръмп несъмнено ще го обяви за своя собствена победа. Но ако стратегията на Нетаняху все повече зависи от опитите да въвлече Вашингтон в нова война в Близкия Изток, той може да се се обърне срещу него.
При сегашното положение, освен ако Израел не реши да използва ядрено оръжие, нанасянето на по-нататъшни стратегически поражения на Иран ще зависи от САЩ.
Втората декларирана цел на Нетаняху – свалянето на иранското правителство – също изглежда непостижима.
Редица висши военни командири бяха убити при целенасочени израелски атаки, а Тел Авив открито призова иранския народ да се надигне срещу правителството си. Но едностранната агресия на Израел вероятно ще предизвика много повече гняв към Тел Авив сред иранците, отколкото срещу собственото им правителство. Всъщност твърденията на иранската власт, че ядрената бомба е необходим възпиращ фактор срещу израелската агресия сега, ще изглеждат по-логични за тези, които се съмняват в нея във вътрешен план. А в други страни в региона, където интересите на Техеран отстъпват, действията на Нетаняху само ще вдъхнат нов живот на тези съюзи с Иран.
Но дори ако Израел успее да дестабилизира Техеран, това няма да доведе до регионален мир. Това е урокът, който трябваше да се научи от падането на Саддам Хюсеин в Ирак. Колапсът на иракската държава след това доведе до голямо нарастване на екстремизма и в крайна сметка до създаването на ИДИЛ, която тероризира голяма част от региона през последните две десетилетия.
Израел няма шанс да установи плавно прехвърляне на властта към по-гъвкаво управление в Техеран. Окупирането на Иран, за да се опита Израел да направи това, е изключено, като се има предвид, че двете страни нямат обща граница. Американската подкрепа за подобни усилия също е малко вероятна при администрацията на Тръмп, защото това със сигурност ще увеличи риска от атаки срещу САЩ.
С други думи, ударите на Нетаняху могат да донесат краткосрочни тактически ползи за Израел в забавянето на ядрените амбиции на Иран и осуетяването на преговорите със САЩ, но те предвещават дългосрочна стратегическа катастрофа.
