Родителите на днешните воини на атеизма по времето на комунизма също бориха вярата
Светско образование, неуважаеми, не означава бездуховно
След като още с встъпването си в длъжност новият министър на образованието Красимир Вълчев заяви, че един от приоритетите му е да се въведе задължителен предмет "Религия", настана такъв вой, че вече втори месец разни анализатори, философи или просто безчет НПО активисти разпалено ни обясняват, че тази идея била скандална и застрашавала устоите на родната образователна система.
Изведнъж всички рязко се загрижиха за образованието и безспорните проблеми в него, като се завайкаха, че въвеждането на такъв предмет само ще ги задълбочи. Появи се и петиция, чийто автор се оказа и активистка на неправителствената организация „Български хелзинкски комитет“ (БХК). Планиран е и протест, а организираната по идея на МОН дискусия по темата, вместо да успокои страстите, активизира още повече противниците, макар че още дори не е представена учебната програма на новия предмет “Добродетели и религии”.
Освен оттеглянето от поста на Вълчев за своя цел, инициаторите са обявили, че трябва да се защити светският дух на българското училище. „Училището не е църква” – гордо обявиха надслова на предстоящата поява. Всъщност идеята за този „спонтанен“ протест, както разбираме от Фейсбук, е на някакъв пъпчасал младеж, който преди това няма почти никаква активност в социалната мрежа, а сред рехавата бройка приятели се открояват отново активисти на различни НПО-та, както и защитници на различни маргинализирани общности. С няколко клика на посочените от него харесвания разбираме, че е поддръжник на „Да, България“, „БОЕЦ“ и е почитател на… турски сериали. Резонно възниква въпросът как въобще този момък изведнъж е проявил интерес към обсъжданото въвеждане на новия предмет, та чак е инициирал контрадействия.
Но да се върнем на „Училището не е църква”. Въпреки че както беше уточнено, тепърва предстои да бъде представена програмата, а идеята е първоначално предметът да бъде въведен в първи клас, като преподаватели да са началните учители, противниците вече не се ограничават до обсъждане в рамките на образованието, а демонстрират компетентност по чисто църковни въпроси, за които допреди дни даже не са знаели, че съществуват. Опитът очевидно е – с този надслов – да се противопостави училището на Църквата. Говорим ли за противопоставяне, за борба, значи има добър и лош. Е, не е трудно да се досетим кой в този филм трябва да е лошият.
За да звучат още по-убедително аргументите на противниците, нямаше как да не бъде намесена Русия и умопомрачителното твърдение, че тази идея била спусната директно от Кремъл. Да, да, сериозно го пишат и мислят някои – лично Путин е разпоредил нашите управляващи да въведат „Религия“ в училищата, за да може руснаците да ни индоктринират. На човек наистина му иде да се прекръсти, дори да не е вярващ, четейки подобни полюции.
Същите, първо се опитваха да ни внушат, че предметът щял да се преподава от попове, което било груба намеса в светското образование и опит за директна манипулация над подрастващите. Оказа се, че учители ще преподават, тук вече аргументът се превърна в – е, какво разбират те от религия.
Първо скочиха, че не можело да се говори само за Христос, защото това щяло да бъде дискриминативно спрямо всички останали религии, като се разбра, че ще има възможност да се избере и ислям, проблемът вече е как така ще се изучава в християнска държава.
А всъщност, Църквата е училище и училището е Църква. Така е било открай време, това ни е и съхранило като нация през вековете. Именно Църквата спомага за развиването на четмото и писмото по време на 5-те века гнет.
А Йеродякон Игнатий? Кой, ще попитат всички иначе уж много образовани, интелигентни и претендиращи, че Църквата е ретроградна, ненужна и вредна. Същият, този, когото споменавате много често, цитирайки негови слова. Васил Левски, познат основно като революционер, но не по-малко – и до последно – свързан с Бог, религията и Църквата. „Какво да ме е страх, аз по-напред съм си изпратил душата си при Бога и тогава съм тръгнал по този път”, е казал именно той. И макар че по време на комунизма в учебниците пишеше, че отрязал косите си на йеродякон и хвърлил расото, отказвайки се от монашеския си обет, остава дякон, а в последните си мигове се изповядва пред архиерейския наместник на София отец Тодор Митов, като моли прошка от Бога, а в молитвите да бъде споменаван именно като йеродякон Игнатий.
Но къде да го знаят това днешните воини на атеизма, чиито родители по времето на комунизма също бориха вярата и забраняваха на хората да ходят на църква. Е, сега наследниците им пък искат да забранят в училище да се изучава религия.
Разбира се, къде, къде по-лесно е да сме просто прости консуматори, да отбелязваме формално Великден и Коледа – плюскайки, вместо да образоваме децата и да ги научим да мислят, да осмислят значението на тези светли празници.
И въпреки че нееднократно беше повторено, че ще има избор между „Религия“ и „Добродетели“, това потъна в какафонията от неистово неолиберално врещене. Светско образование, неуважаеми, не означава бездуховно. Не означава и само наливане в главите на децата – като с фуния – на хиляди определения, формули, правила. Означава и разбиране, означава и осмисляне, означава и разсъждение, означава и възпитание в добродетели, в ценности, в любов. А колко добре се справят (само) родителите и семейството във формирането на личности, на духовни индивиди, на добри хора, виждаме всеки ден. И за съжаление, съвсем очевидно, дефицитите са все повече.
Автор: Виктория Георгиева
trud.bg