Хусите заплашват Израел с хладни прецизни удари
Напрежението в Близкия изток навлезе в нова, изключително опасна фаза.
Конфликтът в Газа вече не се ограничава само до фронта Израел-Хамас, а е предизвикал активирането на регионални сили със смъртоносен обхват.
Хусите в Йемен, под егидата на иранската ос на влияние, преминаха от реторика към действия, като директно се насочват към израелска територия, търговски кораби и стратегическа инфраструктура, докато Червено море се превръща в опасна арена на конфронтация с международно значение.
Хусите (Ансар Аллах), шиитско движение, започнало като маргинална бунтовническа групировка в Северен Йемен, се превърнаха в един от най-непредсказуемите и влиятелни играчи в Близкия изток. С помощта на системна подкрепа от Иран, тяхната военна мощ, технологичен напредък и стратегическа автономност ги издигнаха от местен играч до геополитическа сила с регионално влияние.
Хусите започнаха дейността си през 2004 г. като бунтовници срещу йеменското правителство.
След разпадането на държавния апарат през 2014-15 г. обаче, те превзеха столицата Сана и установиха де факто власт в северната и западната част на страната.
Тяхното стратегическо географско положение – с контрол над Сабах и пристанища на Червено море, като Хондейда – им позволява да нарушават международните корабни пътища.
Днес, с кризата в Газа и участието на Израел, хусите не действат просто отбранително. Те активно се присъединиха към оста на съпротивата (Иран-Хизбула-Хамас-Сирия), проектирайки сила от хиляди километри разстояние.
Хусите вече разполагат със:
– Балистични ракети със среден обсег, способни да поразяват цели в централен Израел.
– Дронове камикадзе (БЛА) с автономност и прецизни удари.
– Военноморски дронове и взривни устройства за атаки срещу кораби в Червено море.
– Възможности за електронна война и заблуда, като ноу-хауто се смята, че идва от Иранския корпус на гвардейците на революцията (IRGC).
Използването на тези средства показва пълен преход от партизанска към асиметрична армия от модерен стил.
Въпреки че се обединяват с иранската политика, хусите запазват оперативна автономност. Те могат да действат без директни заповеди от Техеран, което ги прави непредсказуеми и независими при изпълнението на военни действия.
Пример за това са атаките срещу израелска територия (Бен Гурион, Аштонет, Ейлат) и потапянето на два кораба с гръцки интереси, без предварителна официална иранска ескалация.
Хусите вече не се ограничават до локален конфликт. С атаките си срещу търговски кораби те превърнаха Червено море в точка на стратегическа нестабилност: Те нарушават световните търговски вериги, главно през Суецкия канал, като същевременно оказват натиск върху Запада, който е принуден да поддържа военноморски сили в региона (САЩ, Великобритания, Франция).
Те също така икономически вредят на противниковите сили, без да се ангажират директно с мащабна война.
Невъзможност за възпиране: Израелските въздушни удари в Йемен не предотвратяват атаки
Съществува риск от по-широк пожар: Евентуално убийство на лидерите на хусите от Израел може да провокира обобщена реакция от иранския лагер.
Те водят нов вид война: Действията на хусите сигнализират за модела на водене на война от 21-ви век – с асиметрични заплахи, нискобюджетна технологична война и глобално стратегическо въздействие.
Хусите са се превърнали в регионално обхватна политическа и военна сила, способна да повлияе на глобалния баланс на силите в Близкия изток.
Възходът им подчертава изместването на властта от конвенционални държави към гъвкави, идеологически заредени въоръжени групировки, които действат на множество фронтове и имат голямо влияние