В България има много места, в които се разказват легенди за последната битка на цар Иван Шишман и падането под турско робство. Догадките за гроба на владетеля също са десетки, а за скритото имане на българската хазна преданията продължават да се множат.
Сред богатството от митове има и такъв от световна величина. Защото разказва за владетеля, който носил посечената си глава в едната ръка и продължавал да коси наред налитащите орди.
Видът на Иван Шишман като конник без глава за малко уплашил османците, а след няколко века английският писател Майн Рид чул легендата и написал безсмъртния си роман „Конникът без глава”. Дали това е така, или е просто нашенска измислица, никой не може да каже със сигурност. Но в самоковското село Доспей, което е най-вероятното родно място на Паисий Хилендарски, до днес се гордеят, че са наследници на последния цар на средновековна България и разказват за неговата смелост. Официално легендата се появява през 1923 г., когато Карел Шкорпил я публикува в книгата си за битката на Владислав Варненчик. В това издание разказът е следният „Турците отсекли главата на Иван Шишман, но той я турил под мишницата си. Сгледал го един овчар, който извикал: „Човек без глава”. В този момент главата паднала и подскочила седем пъти
Бликнала вода на 7 места. В Доспей казват, че това са 7-те извора около селото и Самоков, но според други разкази става въпрос за Седемте рилски езера.
В друг вариант на легендата цар Иван Шишман носи в ръка не главата си, а царската си корона. И ако приказката за царя конник без глава е малко известна, то преданията за богатството на цар Иван Шишман, т.е. на българската хазна преди падането под 500-годишно робство, обикалят безспир навсякъде из Българско до днес. Къде ли не иманяри ровят за Шишмановото злато. Кузман Шапкарев записва през ХХ в. следната история от Доспей:
„На насрещната могила от цар Шишмановия гроб има един глъбог вир от около сто и педесе до двеста метра обиколка под турското название „Кара гьол” – църно езеро. Предание, запазено у народа, казва, че поражените вече тога български войски, след погинването на царя си, като изгубили всякоя надежда, събрали царските драгоценности, короната, скиптъра, оружията и все що било драгоценно, та ги хвърлили в този вир. Друго предание разказва, че сам цар Иван Шишман хвърлил в това рилско езеро короната и скиптъра си, като казал: Свърши се с българското царство”, а после, след смъртта му, наблизо до лобното му място, заровили царското съкровище, което било „седем конски товара злато”.
Легендата, че гробът на цар Иван Шишман е край Доспей, записват още Братя Миладинови през 30-те години на ХХ в. Те слушат разказа на 96-годишния Лазо Кръстев, внук на поп Алексо, чието дело е препис на Паисиевата история. Дядото знаел от баща си и дядо си за царския гроб в местността Цареви кладенци край Доспей. Самият Лазо Кръстев като млад бил нещо като кмет на селото. Дошли двама турци да отведат него и другите селски първенци при бея на Самоков, задето „овчари разхвърляле се каменьете от Шишмановио гроб”.
Старецът реди слова как турците ги заплашвали и им дали срок да се обадят „до една неделя" и да кажат кой е направил това. А когато срокът от една седмица минава и селските първенци пак се явяват на разпит, те молят турците „да не ги задеват по тая работа".
„Тогава поседнаме, донесоя ни кафе и длъги чебуци, знаеш, като на селски чорбаджии, хванахме разговор пак за това. Току се изопе оня турчин: Абе айол, не знаете ли вие, дека тоя гроб, що е на вашата планина, що го викаме ние Касъм ефенди, е на вашио цар Шишман Йован”. Селските първенци се правят, че нищо не знаят, а турчинът продължава:
„Какво това да не знаете, хич бива ли така, я нема ли у вашата книга да пише”. Но не смеят селските чорбаджии да кажат какво „писува” у техната книга, защото си мислят, че „може да ни лови тоя турчин с тия думи”. А книгата била „История славянобългарска”, защото и сам Паисий разказва легендата за цар Иван Шишман, реди думи възрастният старец.
Турчинът казва на селските първенци и това: „У нашата книга писува, дека това е Йован Шишман, вашио цар що е бил”. Но нито той, нито селските първенци споменават устното предание, че преди да бъде погребан, цар Иван Шишман бил обрязан мъртъв и по този начин „потурчен”, за да бъде „пример” на превърналото се в роби кораво планинско население, та и то да приеме исляма. Всичко това е станало около Димитровден, а турците са го нарекли Касъм ефенди. Затова и те почитали цар Иван Шишман.
Източник: Уикенд
