## Цифровата валута: кой печели, кой губи
от Теодор Елиад
–
### I. Какво е цифрова валута – и какво не е
Цифровата валута (Central Bank Digital Currency, CBDC) е форма на официални пари, създавани и контролирани от централна банка – но не под формата на банкноти, а като програмируеми цифрови записи.
Важно е да се прави разлика:
– Това не е криптовалута като Биткойн – тя е децентрализирана и извън държавен контрол.
– Това не е банково приложение – там парите пак са класическа валута, макар и в цифров вид.
CBDC е нов тип инструмент, в който централната власт може да проследява, ограничава или дори програмира как и къде да бъдат използвани парите.
–
### II. Глобална vs. локална цифрова валута
#### 1. Глобална цифрова валута
– Това е мечтаният инструмент на наднационални структури (МВФ, BIS, евентуално мултинационални блокове) – единна валута за транзакции между държави.
– Може да служи за обход на националния суверенитет и за пълен контрол върху търговия, енергия, логистика.
– Потенциално би унищожила конкурентоспособността на по-слабите икономики и би фиксирала неравенството между център и периферия.
#### 2. Локална цифрова валута (напр. дигитална рубла, юан)
– Създавана от национална банка за вътрешна употреба.
– Може да подсили местното производство, да намали зависимостта от долара/еврото, и да даде прозрачност (особено при корупционни икономики).
– Но също така: разширява инструмента за вътрешен контрол – позволява на държавата да изключи „непослушен“ гражданин от системата с един клик.
–
### III. САЩ – защо забраняват дигиталния долар
През 2023–2024 г. няколко американски щата приеха законодателни актове срещу въвеждането на дигитален долар (напр. Флорида, Тексас). Причините:
– Опасения за масово следене на транзакции
– Страх от политически злоупотреби – например замразяване на средства при „неодобрени възгледи“
– Републиканска реторика за защита на свободата и частната инициатива
Иронично, САЩ – създатели на глобалната доларова система – не искат дигитален долар, защото той подкопава самия принцип на „анонимни“ пари в обръщение, чрез които Вашингтон реално поддържа своята финансова хегемония.
–
### IV. Кой печели и кой губи
#### Печелят:
– Държавите с централизирани икономики и слаб контрол върху корупцията (Русия, Китай), които чрез CBDC могат да стабилизират местния пазар.
– Централните банки, които искат да заменят комерсиалните банки и да наблюдават всяка транзакция в реално време.
– Наднационални структури, които планират глобален данъчен режим или „зелен дигитален надзор“.
#### Губят:
– Гражданите, чиито пари вече не са напълно техни, а програмирани – с дата на валидност, ограничения по локация или стоки.
– Малките търговци, уязвими от цифрови санкции, блокиране на достъп и нови такси.
– Страните без технологичен суверенитет – при тях CBDC може да бъде внедрена чрез външен софтуер, което отваря вратата за чуждестранно влияние.
–
### V. Цифровата валута и гражданските свободи
Това е централният въпрос. CBDC не е просто парична система. Тя е архитектура на послушание.
Когато всяка покупка е регистрирана, всяка дарение е видимо, и всеки разход може да бъде одобрен или забранен – свободата става илюзорна.
CBDC може да бъде „заложено“ за определено поведение – например:
– социален рейтинг (както в Китай)
– зелени квоти за пътуване, месо, бензин
– наказания при политическо „отклонение“
–
### VI. Финал: инструмент или оръжие?
Цифровата валута може да бъде решение на реални проблеми – инфлация, корупция, офшорен капитал.
Но и средство за изграждане на безпрецедентен дигитален затвор.
Всичко зависи от:
– Кой я въвежда
– Кой контролира кода
– И кой ще има правото да казва „не“ в свят, където всичко е „да, но само ако се подчиниш“
