Френският футболист Усман Дембеле спечели „Златната топка” за футболист номер 1 в света за 2025 г. 28-годишният нападател на ПСЖ получи най-престижната индивидуална награда във футбола от бразилската легенда Роналдиньо на церемонията в Париж, след като изпревари по гласове в анкетата основния си конкурент Ламин Ямал, 18-годишния суперталант от „Барселона”.
Победителят Дембеле записа впечатляващите 35 гола и 16 асистенции в 53 мача от всички турнири, като имаше възлов принос за историческия първи триумф на ПСЖ в Шампионската лига. Отделно отборът от Париж обра всички купи на домашната сцена и игра финал на световното клубно първенство САЩ.
Триумфът на Дембеле със „Златната топка” обаче е истински героизъм в очите на много футболни хора не толкова заради постиженията му на хартия, а защото само до преди година-две никой не го броеше за жив. Прераждането му на терена започна в края на миналата година. Оттогава Дембеле извървя пътя от пропилян талант до играч номер 1 в света и така натри носовете на всички, които го пренебрегваха през годините.
Именно това се прочете между редовете по време на речта му на сцената, когато получи наградата от великия Роналдиньо. Дембеле обърна специално внимание на „хората, които никога не са го отписвали” от голямата игра. Това на практика са семейството, неколцина футболни фигури и най-близките му приятели в родното му градче Вернон, на 70-80 км северозападно от Париж. На първо място е майка му Фатима – африканка със смесени корени от Сенегал и Мавритания, която излезе на сцената да целуне сина си. Баща му пък е малиец. От края на 2021 г. Дембеле е щастливо женен за любимата си Рима Едбуше, мароканка и ревностна мюсюлманка.
Как обаче Дембеле се превърна във футболен ураган, помитащ всичко на терена през тази година? Първите си стъпки в играта прави на 12 г. в отбора на Вернон – „Еврьо”. Скоро уменията му са забелязани от разузнавачи на „Рен”, които го привличат в юношеската школа. През 2015 г. стига до мъжкия отбор, където за само един сезон хваща окото на „Борусия” (Дортмунд). Именно в Германия техничарят прави име за големия футбол.
През лятото на 2017 г. се случва мегатрансфер – „Барселона” удря параф по сделка за 145 млн. евро (45 млн. евро под формата на бонуси) за изгрялата звезда, която фучи по фланга като хала с екипа на Дортмунд. С идването в „Барса” обаче нещата се обръщат наопаки. Дембеле пада в клопката на свръхголемите очаквания, предвид торбите с пари, които са похарчени за него. По-късно мнозина анализират, че талантливият играч си е вирнал носа. Дембеле израства в сравнително бедно семейство, а само на 20 години получава по около 1 млн. евро месечна заплата по първия си договор с „Барселона” и изведнъж се оказва под светлините на прожекторите. За негова беда започват да го преследват чести контузии, а мнозина в Каталуния се настройват срещу него заради постоянните му отсъствия от терена. В кратките моменти, когато е здрав, пък играе ялово и лази по нервите на феновете.
С идването на бившия португалски национал Деко като спортен директор „Барса” започва да прави опити да се отърве от Дембеле, за да спре да пръска пари на вятъра.
Инатливият Дембеле обаче се запъва като магаре на мост и започва да се сърди за щяло и нещяло. Стига се дотам да го извадят временно от състава за назидание. След шест години ходене по мъките в „Барселона” френският национал преминава в ПСЖ през лятото на 2023 г. И там началото е мъчително – смятаният за прехвален играч започва да закъснява за тренировки, дамгосват като несериозник, а накрая той се изпокарва и с треньора Луис Енрике. Точно когато положението на „Парк де Пренс” става отчайващо, в края на миналата година испанецът хваща за ушите уж яловия Дембеле и го премества от фланга в центъра на атаката – като „фалшива деветка”. Именно тогава новоизлюпеният нападател поема водещата роля в ПСЖ и започва да играе като отвързан. Следват куп голове, победи и успехи с френския хегемон, които му донесоха и „Златната топка”.
В 69-ото издание по връчването на наградата Дембеле стана шестият френски притежател на отличието след Раймон Копа (1958 г.), Мишел Платини (1983, 1984, 1985 г.), Жан-Пиер Папен (1991 г.) , Зинедин Зидан (1998 г.) и Карим Бензема (2022 г.). Освен това е четвъртият тъмнокож победител през последните три десетилетия след Джордж Уеа (1995 г.), Ривалдо (1999 г.) и Роналдиньо (2005 г.)
Източник: Уикенд