Нито човеците, нито нищо човешко не може да бъде съвършено. Щом е създадено от човек (хора), то винаги е грешно – поне в някоя своя част, независимо дали иде реч за нещо материално или нещо нематериално.
Както идеологията или научното твърдение, държавното и общественото устройство, стопанството, образованието или финансите, така и всеки един механизъм, всяка машина или технология, създадени от нас, имат своите несъвършенства. Това се отнася и за уж усъвършенстваните от човека, но несъздадени от него изначално, модифицирани растения и животни и всички изкуствени имитации на естественото.
Като пример можем да дадем устройствата на човешките общества. Те винаги са несъвършени. В огромната си част са просто неуспешни опити за копиране на райското, небесното съвършенство. Затова и идеалното общество и държава продължават да се наричат „утопия“ – място, което го няма.
Съвършенствата са приоритет на Бог, Неговите ангели и други висши същности. Божието съвършенство се вижда в устройството на Вселената, в абсолютно точния баланс на живата и неживата природа, в анатомията на човека и дори в такива миниатюрни нещица като молекулите, снежинките или едно най-обикновено листо от дърво. Вижда се в зараждането на всеки един живот, в неговото развитие и в неговата смърт.
А тленните хора винаги в нещо грешат, понеже самите те априори са грешни. Това разбиране е ключово! Осъзнаването на тази аксиома би спасило всеки от нас от безброй душевни страдания!
Но човекът никога не е спирал да се стреми към създаването на съвършенства. И се е стремил да бъде съвършен, за да е по-близо до Бог и ангелите. Не само това – ако човек осъзнае несъвършенството на собствените си дела, ще започне да търси още и още познания, да прави още открития и начини да греши по-малко, за да може някак си да се отърси от човешката си грешност и да продължи да търси Божието съвършенство.
Това е така, защото с изгонването на Адам и Ева от райската градина Бог е оставил у нас желание, стремеж за връщане някога отново там. Затова и хората толкова векове продължават да се стремят към съвършенство, да се стремят отново да живеят в рая, близо до Него и ангелите Му.
И отново ще се върнем към обществените устройства. И при тях стремежът винаги е бил създаване подобие на рая. Обаче никога не са успявали. Винаги в обществата е имало робство, насилие, разделения. Винаги едни човеци са искали да налагат властта и силата си над другите. Богатите са искали да властват, за да не им вземат богатствата, а бедните са били недоволни от такава власт.
И тук вината далеч не е само човешка. Замесени са и други сили. За човешко съжаление, освен Бог и ангелите, има и други висши духовни същности. Това са Дяволът и неговите демони. Сатаната също е висша същност, макар и да е паднал ангел, борещ се с Бога. Той също е съвършен, макар и в злото, в пошлото, в лошото. Така Рогатият върши съвършено делата си в лошотията, в мерзостта и в покваряването, предимно на човека.
Погледнете дори един единствен човек. Борбата между доброто и злото е в душата му, но тя има и материално измерение – знае се, че цигарите, алкохола, наркотиците, прекомерната консумация на тежки месни храни или захар, са вредни за човешкото здраве и със сигурност водят до болести и съкращаване на жизнения път. Но голяма част от хората продължават да пушат, пият и да преяждат с пържено месо и сладкиши. Те знаят, че това е вредно и опасно за здравето, защото Бог често ги подсеща чрез дискомфорт или болести. Обаче злото – дяволът, продължава с провокациите си – яж, пий, пуши…трябва да ти е хубаво, да изпитваш удоволствие. Не слушай, че е опасно, не им обръщай внимание.
Рогатият затова е тук на Земята. Това е неговото призвание. Самото му съществуване ще се обезсмисли, щом хората успеят да си върнат трайно поне част от божественото, доброто съвършенство.
Ако някога успеем да го постигнем, то Бог може да ни помогне и да превърне Земята в подобие на рая, а нещастният Дявол и неговите демони ще останат сами, без да имат поле за действие. Затова и винаги Рогатият е подлъгвал много човеци да търсят неговото лъжливо, зло и тъмно съвършенство. И много го последваха и продължават да го следват. Те са се подлъгали от злото и са го последвали, вместо да търсят, да се стремят към Божията идеална подредба.
По тази причина светът не е съставен само от хора, търсещи доброто, а има и много, които избират пътя към дяволското, към лошото. То се изразява в стремежа да командваш другите, да ги заробваш, да ги мачкаш и унищожаваш, в трупането на още и още материални блага само за себе си, в търсенето на съвършения егоизъм, съвършената алчност, съвършения разврат, завист, мързел, гняв и изобщо – на висшата греховност и духовна развала.
Вечната цел на Дявола и неговата армия на тъмата е максималното отдалечаване на хората от доброто, а после и в унищожението на Божието творение човек. Затова са постоянните конфликти, войни и страдания.
Времената, в които живеем, продължават да са времена на битка между двете съвършенства – доброто Божие съвършенство и лошото дяволско. Такава е цялата човешка история.
Дали сме научили достатъчно от миналото, дали ще успеем да се преборим със съблазните на Сатаната и неговите демони, да се запазим от техните лъстиви обещания? Дали ще успеем да продължим по пътя към търсене на Божието съвършенство, тоест по пътя към връщането ни в рая? Дали ще запазим душите си и образа Божий, ще станем по-добри и по-обичащи ближния, ще спрем да лъжем, крадем, убиваме и да желаем повече от това, което ни е нужно? Или ще се предадем окончателно на Рогатия и ще приемем, че сме безобразни и бездуховни зверове, потънали до гуша във всички смъртни грехове?
Това е фундаменталният въпрос, който всеки мислещ човек трябва да си зададе! От нас зависи какъв свят ще оставим на децата и внуците си – свят, стремящ се да прилича на рая, или свят, подобие на ада! Често казваме, че живеем в библейски времена. А може би времената винаги са били библейски? Всички тези въпроси чакат своите глобални отговори.
Из книгата ми ЕВТОПИЯ
Иван Спирдонов
