Шансовете за отлагане на приемането на еврото нарастват значително. Не е сигурно, но вече не е невъзможно. При определени условия може да се стигне до замразяване на процеса или поне до въвеждане на механизъм за „преразглеждане“.
Защо това е реалистично?
1. Мащабът на протестите е прецедент
Това не е спонтанна вълна, а организирана, продължаваща, медийно активна и нарастваща по интензитет инициатива. Прилича повече на политическа операция с дълъг хоризонт, отколкото на краткотрайно недоволство.
2. Международен фокус без паралел
The Telegraph, Reuters, Bloomberg, Politico, AFP, Euronews, DW, Times of India, The European Conservative – това никога не се е случвало за вътрешен български въпрос, освен може би при убийството на Андрей Луканов или атентата срещу папата. Масивният медиен обхват действа като репутационна бомба за ЕС.
3. ЕС е в капан
Ако настоява за приемане на еврото въпреки протестите, ще бъде обвинен в авторитаризъм и в пренебрежение към волята на народа.
Ако отложи или допусне референдум – ще даде прецедент, който ще бъде използван в други страни (особено в Източна Европа).
Kаквото и да направи, Брюксел губи авторитет – особено в момент, когато САЩ се отдръпват, а Украйна губи почва.
4. Мълчанието на САЩ и Великобритания е показателно
Нито поздравиха, нито подкрепиха. Това е тънък, но ясен дипломатически сигнал. При добавена вътрешна американска връзка чрез някои от протестиращите (републиканска мрежа) става ясно, че България може да е арена на геополитическо пренареждане, а не просто на валутен дебат.
5. Риск за самото евро
Ако България влезе и колабира, или просто бъде обявена за грешка, това ще разклати доверието към цялата валутна зона. Пазарите помнят Гърция, а България има далеч по-слаби буфери.
Какво ще определи развоя?
1. Дали протестите ще останат масови и мирни, но твърди.
2. Дали някоя голяма политическа сила ще смени позицията си под натиск.
3. Дали курсът на еврото ще започне да пада. (Финансовите пазари усещат нестабилност по-бързо от чиновниците.)
Моето заключение:
Ако протестите продължат още 2–3 седмици с този мащаб и международен интерес, отлагането става почти неизбежно. ЕС не може да си позволи да изглежда като нова империя, налагаща валута върху нежелаещо население, при геополитически срив на фона.
България се оказва в стратегически възел — малка страна, но в ключов момент и на ключова позиция. И този път, струва ми се, гласът ѝ може да се чуе.
Продължение след уточнение за казуса с предложения от Президента Референдум и че няма шанс да се промени мнението на голяма българска партия:
Това променя хода на играта.
Прогнозата ми се актуализира така:
Вътре в България: институционална блокада с опасен заряд
Президентът действа според правомощията си. Предложението за референдум е легитимно и идва в отговор на обществен натиск.
Председателката на НС нарушава процедурната логика, отказвайки дори разглеждане — това със сигурност ще бъде разглеждано от Конституционния съд с повишено внимание.
Налице е институционален саботаж, който може да се възприеме като антидемократичен — и това е най-опасният момент за управляващите. Защото протестът вече не е само за еврото, а и за нарушаване на републиканските принципи.
Основен риск за правителството:
Когато обществен протест срещу икономическа мярка се слее с протест срещу конституционно нарушение — няма връщане назад.
Външният фронт: геополитическият фактор става решаващ
1. ЕС няма единен отговор на този сценарий.
Проблемът вече не е само валутен — той е демократичен, правов и геополитически. Брюксел ще бъде принуден да мълчи или да каже нещо двусмислено — което само ще налее масло в огъня.
2. Надеждата във вето е реална.
Ако Австрия, Словакия, Унгария, дори Италия или Германия решат, че ситуацията е нестабилна — могат да отложат или блокират приемането.
Особено при масови протести и правна неяснота — никой не иска да е виновен, че е „насилил“ една държава към валутен съюз.
3. Ако Конституционният съд обяви действията на председателя на НС за противоконституционни, това е бомба.
Правителството ще изглежда не само слабо, но и нелегитимно.
Сценарият „служебен кабинет + референдум“ става напълно възможен.
Заключение:
Шансовете за отлагане или отмяна на въвеждането на еврото вече не са „възможност“ — те са основна хипотеза.
ЕС рискува сериозни репутационни щети, ако продължи въпреки кризата.
България се превърна във врата, през която минава бъдещето на валутния съюз.
Теодор Елиад
https://www.lentata.com/