Широко отворени граници, широко затворени очи

Във всяко четвърто училище в Англия белите британци вече са малцинство

С броя на прииждащите от Азия и Африка, се увеличава – и то значително – броят на престъпленията

До юни тази година година над 111 000 души са подали молба за убежище, което е абсолютен рекорд. 91 000 от тях все още чакат отговор. Чакащите решение се настаняват в хотели…
Както може да се досетите, с броя на прииждащите от Азия и Африка, се увеличава – и то значително – броят на престъпленията. Нападенията над местни вече са ежедневие, а бруталните случаи на изнасилвания – често дори на деца – все по-често попадат в медиите, въпреки опитите на управляващите да наложат информационно затъмнение.
Новини като „12 годишна е изнасилена от двама мъже от Афганистан“, „3 деца на шест, седем и девет години бяха убити от 17 годишен с мигрантски произход“, „41-годишен етиопски гражданин бе обвинен в две сексуални посегателства над малолетни“ и т. н. и т. н., вече са ежедневие.

Но на този фон, вместо да последват адекватни реакции, властите постоянно прехвърлят вината върху т. нар. крайнодесни. С тази дума буквално се дамгосва всеки, позволил си дори само да надигне глас срещу безконтролната миграция. Шовинисти, расисти, ксенофоби, се лее не само от проправителствените медии, а и от самите управляващи. Разбира се, непрекъснато нарастващите престъпления през годините, извършвани от мигранти, или са само бегло споменати, или въобще не се коментират. Неконтролируемата миграция също не е основна тема за правителството.

Различни статистики показват крайно тревожни данни, сред които такива, че: нивото на етническа престъпност нараства; във всяко четвърто училище в Англия белите британци вече са малцинство; в десетки училища даже няма вече бели британци; формират се все повече етнически квартали; увеличават се престъпленията срещу малолетни и непълнолетни, извършени от мигранти.
И какви мерки вземат правителствата – както настоящето, така и последните няколко, за да предотвратят това? Никакви! Даже по-лошо, предприемат мерки с обратен знак, насочени срещу потърпевшите, срещу жертвите, не срещу извършителите.
Да вземем за пример програмата Prevent, която би трябвало да се бори с тероризма. По-точно, на теория е предназначена да подкрепя хора, изложени на риск от присъединяване към екстремистки групи и извършване на терористични дейности. На практика обаче, ако някой изрази тревога или несъгласие с увеличаващия се брой мигранти в страната, с политиката на правителството спрямо този проблем, ако въобще назове случващото се като сериозен проблем, застрашаващ Великобритания, може да се окаже таргет на същата този план и да се наложи, според определението на властите, да бъде дерадикализиран. Не, не е шега!
По този начин въпросната програма се използва от властите като инструмент, чрез който те да осъществяват цензура срещу свободния глас на обикновения британец, години наред принуждаван – чрез закони, чрез натиск, чрез манипулации, да приеме налаганото от властите „културното разнообразие“, изразяващо се в безразборно прииждащи мигранти, които все по-често попадат в криминалните хроники с бруталните си посегателства – често насочени срещу напълно беззащитни деца.

За използването на тази програма като лост срещу обикновения британец, сочат и данните, че по-малка част от осигналите до Prevent са реално свързани с ислямски ислямски радикализъм, за разлика от сигналите срещу хора с… „крайнодесни радикални възгледи“. Разбира се, ако човек просто направи бързо сравнение колко „крайнодесни“ през последното десетилетие са убили или изнасилили малолетен или непълнолетен в страната, и колко мигранти са направили това, веднага ще получи отговор за реалния проблем, за истинската заплаха за Великобритания.
Затова, а и не само, продължаващите в мнозинството си британски политици, които защитават идеята за отворени граници, са не просто циници, те са абсолютни безумци. Ако трябва да използваме по-силна дума, те извършват престъпление спрямо собствения си народ. Непрекъснатите предупреждения, че наказанията за протестиращите срещу миграцията ще се увеличават, че дори ще се освобождават места в затворите (?), за да бъдат по-бързо вкарвани там бунтуващите се срещу прииждащите от Азия и Африка, говорят за генерален проблем в чипа на властниците.
И макар че след встъпването си в длъжност премиерът на Великобритания Киър Стармър обеща да намали незаконната миграция, нищо такова не се случи, напротив, стигна се до задълбочаване на и без това сериозния проблем. Прикриването на произхода на извършителите на престъпления също ескалира конфликта мигранти-местни. Полицията оправдава това с изказвания от типа на: „Когато някой бъде обвинен в престъпление, ние следваме закона. Той не включва разкриване на етническа принадлежност или имиграционен статус“, с който допринася за увеличаване на напрежението и засилва подозренията, че има политически чадър над мигрантите.
А въпреки опитите от най-високо ниво да са прикрие произходът им, все повече медии успяват да се доберат до истината. За никого вече не е тайна, че десетки мигранти, представящи се за бежанци, които са настанени в хотели или жилища, финансирани от данъкоплатците, са извършили тежки сексуални престъпления. Това, разбира се, води и до все повече протести от страна на местните.

Преди броени дни Висшият съд забрани хотелите да бъдат ползвани, докато мигрантите кандидатстват за убежище. Но министърът по сигурността Дан Джарвис веднага заяви, че правителството ще предприеме стъпки за оспорване на това решение. След обжалване Апелативният съд отмени съдебната забраната, позовавайки се на Министерството на вътрешните работи, според което, необходимостта от зачитане на човешките права на търсещите убежище чрез настаняването им в хотели е с приоритет пред опасенията за безопасността на местните семейства.
Само към момента, което ес 8% увеличение само за последната година, над 30 000 мигранти са настанени в около 200 хотела. Това е огромна бройка на хора, които не само висят като воденичен камък на вратовете на обикновените британци, а за благодарност им изнасилват и убиват жените и дъщерите. И правителството не просто си мълчи, то напълно съзнателно застава на страната на престъпниците, дамгосвайки своите избиратели, своя народ, като крайнодесни.

Макар че протестите срещу миграцията придобиват все по-мащабен вид, увеличават се и градовете, които се присъединяват към тях, Великобритания е толкова затънала в този проблем, че само чудо, изразяващо се в ново правителство и коренна промяна на политиката по отношение на даването на убежище, депортацията и прочее, евентуално може да започне процес на връщане към нормалността. Но за положителна промяна, която ще се усети реално от хората, ще е нужно поне десетилетие. И то, ако процесът стартира още днес. Но такива изгледи няма, а бъдещето изглежда все по-мрачно с горчив африкански и азиатски привкус.

Автор: Виктория Георгиева

trud.bg